Март 1878 г. в града е формирана Първа рота на Земската войска от млади българи, завършили поне пети клас, които са първите ни военни след Освобождението

Повечето от тях са опълченци с боен опит

През месец март 1878 г. Временното руско управление създава школа, в която постъпват доброволци, с цел да се подготвят за административна работа при руските губернатори и окръжни началници.

Временното руско управление на България след Освобождението, от ляво надясно: управляващ съдебните дела Сергей Лукиянов, секретар на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович, управляващ отдел митници Александър Тухолка, императорски комисар Генерал княз Александър Дондуков–Корсаков (седнал в центъра), управляващ просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов, управляващ вътрешните дела генерал-майор Пьотр Грессер, управляващ финансовите дела Константин Бух, управляващ военните дела генерал-майор Василий Золотарев, Пловдив март 1878 г.

Някои от тях се подготвят и за кадри на бъдещото военно училище. На 30 Март 1878 г. в Пловдив е формирана Първа рота на Българсаката земска войска от млади българи, завършили поне пети клас, преминали през създадената преди това школа в града.

На 12 юли 1878 г. започва обучението. Подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска е основна цел на Временното руско управление. С организацията се заема императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. След две седмици е оповестено създаването на военно-учебна команда.

Приемат се около 40 младежи с изискването да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на юнкерите е назначен капитан Стрижевски с помощници подпоручик Любовски, двамата руски офицери и българския прапоршчик Бонев. Гвардейски капитан Николай Флейшер поема висшето командване и организацията на занятията за обучаване на младежите във военни умения, за да бъдат произведени в офицери. Облеклото е специално, съчетание от руски и опълченски униформи. Занятията се водят с руски учебници.

Командата е настанена в бивш турски конак и наброява вече 80 души, като се именува „Рота на волноопределящите се“. Повечето от тях са опълченци с боен опит. Обучението е денонощно. Провежда се строева подготовка и четири пъти седмично има лекции по топография и фортификация. Учи се и руски език. Изпитите са много тежки и от всички курсисти само четирима покриват изискванията. Ротата наброява вече 107 души и е преместена в училище „Света Троица“. Комисия избира 18 от тях за изпит.

Със специален рапорт на 30 август 1878 г. от завеждащия групата на волноопределяющите се капитан Стрижевски до началника на щаба на Българската земска войска генерал-майор Александър Шелейховски, се предлага унтерофицерите Христо Попов, Стефан Александров, Рачо Петров и Петър Тантилов да бъдат произведени в първия офицерски чин прапоршчик, а ефрейторите Иван Златанов, Кирил Ботев, Велизар Пеев, Спас Иванов, Иван Дончев, Бончо Балабанов, Дечко Христов, Петко Караиванов, Димитър Клатнов, Никола Петров и Христо Петрунов – в чин унтерофицер.

Кирил Ботев

Рачо Петров

Христо Попов

В отговор руският императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков подписва заповед № 13 от същия ден за производството в чин унтерофицери само на четиримата, предложени за прапоршчик. Всички останали са произведени в чин ефрейтор.

Така на 30 август 1878 г. в Пловдив е отворено първото военно училище в България и от него получават нашивките си първият випуск български офицери, положена е и основата на Българската армия.

Този ден е отбелязан с тържествен парад в местността „Сарайкър“ западно от „Джендем тепе“ в чест на руския цар освободил България и с присъствието на самият княз Дондуков. През м. септември с. г. тази команда заминава за София, като пътуват с влак до гара Саранбей (дн. Септември), а оттам до София – пеша.

По същото време в Пловдив е открита и първата унтерофицерска школа в България. След Берлинския договор и тази школа е преместена в София.

Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.

Снимка на корицата: Офицери и войници от 21-ви пехотен полк, заснети на 1 май 1899 г., Станимака