Арх. Петър Петров: 85% от паметниците на културата са в риск

„Благодаря ви за подкрепата и съвместната работа през последните три години и половина, в които бях директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Променихме много в качеството и стила на работа в института. Изградихме екип от единомишленици, пазители на паметниците на културата. Поставихме началото на дълго чакани реформи в системата на опазване. Започнахме да променяме отношението към недвижимото културно наследство. Искам да вярвам, че тази промяна е необратима. За мен беше чест да съм директор на НИНКН!“.

С такова обръщение до медиите арх. Петър Петров направи публичен отчет за стореното от Института в рамките на неговото управление, стартирало, като по чудо, след обявен и спечелен конкурс. Според настоящата власт в Министерството на културата в лицето на Мариан Бачев обаче, нито конкурсът има значение, нито резултатите от работата на арх. Петров и екипа му, която, според браншовите организации, е дала живителни сили в този така низвергнат от държавната власт НИНКН.

Няколко министри на културата подред бяха доволни от начина, по който работи Института и се опитва да върви напред въпреки хроничната липса на експерти и средства за поддържането на тази изключително важна организация. Очевидно една от първите задачи на новото ръководство на МК е била да разчисти НИНКН- заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения с арх. Петър Петров е с дата 6 март, или само месец и половина след започването на работата на кабинета Желязков.

„През целия си професионален път се водя от убеждението, че недвижимото културно наследство е геномът за обществото, който записва и пренася паметта на обществения организъм, както ДНК възпроизвежда биологичния вид. Паметниците на културата създават нашата идентичност и интегритет и в това е тяхната висша ценност“, заявява в началото на отчета си арх. Петров.

Отбелязва, че непосредствено след встъпването си в длъжност през 2021 г. е направил мониторинг на състоянието на българското наследство, какъвто не е правен от 30 години. А резултатите от него са повече от притеснителни: 10% от недвижимото културно наследство е необратимо унищожено; 35% е в аварийно състояние, на път да изчезне; 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85% от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство.

Арх. Петров отчита, че по отношение на подобряване на нормативната рамка под неговото управление НИНКН е изготвило предложения за промени в нормативната рамка въз основа на задълбочено проучване и анализ на законодателствата на водещите европейски държави. Предложения за това са представени пред три различни междуведомствени работни групи и пред Комисията по култура и медии в Народното събрание, която е подкрепила с единодушие предложенията. В това направление са организирани експертни обсъждания, на които са дефинирани необходимите спешни промени в Закона за културното наследство. Предложенията са част от ЗИД на ЗКН, внесен в Народното събрание. Проектът стои „на трупчета“ – без обсъждане и без движение. Подготвена е и Пътна карта за възстановяване на системата за опазване, базирана на актуалните данни и процеси.

„Въпреки че съгласно Закона за културното наследство НИНКН е основен инструмент в системата за опазване, институтът е системно неглижирани през последните 30 години. Беше сведен до администратор на преписки, с по-малко от 50 служители, с непопълнени щатни бройки, с експерти на високо ниво и унизително ниски заплати. НИНКН не извършваше най-важната си дейност – научноизследователската работа по издирване и изучаване на недвижимо културно наследство, определянето на статут и режими за опазване. Липсата на правила за допустимите намеси по недвижимите културни ценности е ключовата причина за разрухата. За да създадем режими за близо 40 000 обекта, при този числен състав щяха да са необходими 160 години. Започнах реформи за възстановяването на НИНКН като институция – пазител на недвижимото културно наследство. Попълних щата. Започнах обучение на експерти и възстановяване на приемствеността. Постигнах по-справедливи възнаграждения. Организирах първата Териториална програма за идентифициране, изучаване и документиране на недвижимото културно наследство по населени места. В нея са привлечени и външни експерти заради малобройния състав на НИНКН. Териториалната програма трябва да обхване постепенно цялата страна. Тя е предвидена в Закона за културното наследство, но по неясни причини никога досега не беше правена. От години НИНКН няма сграда с нормални условия за работа. Институтът си върна историческата сграда на бул. „Княз Ал. Дондуков“ 16 – в момента в аварийно състояние. Планирахме нейното възстановяване. Получихме правото да ползваме помещения в сградата на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Започнахме необходимите ремонтни дейности, включително осигуряване на достъпна среда. След 3 години настояване, едва в средата на 2024 г. Министерският съвет одобри допълнителни 17 щатни бройки, но без да предвиди бюджет за тях. Това блокира провеждането на конкурси за назначаване на необходимите експерти. Финансирането им все пак е осигурено с бюджета за 2025 г.“, допълва в отчета си арх. Петър Петров.

Допълва, че без реакция са останали предложенията за формиране на регионални звена, както  и предложението  за създаване на нови дирекции в НИНКН за наблюдение и опазване на световните паметници, археологическите и архитектурните резервати, на център за дигитализация и изследователска лаборатория.

По отношение на преписките той съобщава, че при встъпването му в длъжност като директор на института на 29 юни 2021 г. е имало над 300 забавени преписки, а в рамките на следващите месеци повечето от тях са били приключени.

До 2024г. забавянето на преписки е сведено до минимум и е свързано с обективни обстоятелства – обемни проекти, проекти с многобройни нередности, пропуски или неточности, които изискват времеемки обстойни проверки и сериозна аргументация в констативната част. Сред тези проекти има множество големи устройствени планове“, отчита арх. Петров.

Ето и останалата част от отчета на вече бившия директор на НИНКН:

“ През 2024 г. са постъпили 3353 преписки. 1652 от тях са изпратени със становища на НИНКН към Министерството на културата в рамките на 2-месечния срок. Институтът е обработил и изпратил писма по около 1700 преписки, които включват искания за справки, писма по преписки, искания за концесии, становища по решения на МС, писма за участия в комисии по реда на чл. 83 от ЗКН и пр. Към 31 декември 2024 г. с минимално закъснение са 18 преписки, започнати през септември (под 1% от общия брой). Въведох система за разпределение на преписките по реда на постъпване. Въведох мониторинг за спазването на сроковете. Въведох седмични вътрешни експертни съвети за разглеждане на проблемните преписки като инструмент за постигане на  прозрачност, обективност, екипност, увеличаване на експертния капацитет. Въведох седмични вътрешни експертни обсъждания на дейностите по идентифициране, изучаване, деклариране, предоставяне на статут и определяне на категорията на недвижимите културни ценности. Чрез този инструмент се оптимизира работата по фишовете и се увеличава експертният капацитет. Въведох SMS-известяване за движението и приключването на преписките от НИНКН и изпращането им към МК и обратно към НИНКН, за да бъдат предадени на заявителите. Въведох ред за приемане на сигнали за забавяне на преписки и обратна връзка с гражданите. Повечето сигнали са за приключени от НИНКН преписки, които са изпратени до министъра на културата и чакат неговото становище.Въведох ден на отворените врати всеки петък, в който гражданите могат да получат информация и методическа помощ от експертите. Над 2000 граждани са се възползвали от тази възможност до момента.

Въвеждане на съвременни технологии в работата на НИНКН, дигитализация

• За пръв път след 1989 г. НИНКН получи финансиране от МК и закупи съвременно оборудване за триизмерно лазерно сканиране, фото- и аерозаснемане и специализиран софтуер за обработване на данни. Това оборудване се използва непрекъснато в научноизследователската работа на института. С него документираме и недвижимото културно наследство в аварийно състояние, за да не изчезне без следа.

• Организирах първото пълно 3D заснемане на Старинния град Несебър. Това е първият в България дигитален модел на цял град. 

• Екип на НИНКН изгради първия геолокализиран Атлас на недвижимите културни ценности в България. Той е инструмент за популяризиране и прозрачност, който улеснява достъпа до информация на заинтересовани страни и широката общественост. Атласът е в процес на непрекъснато допълване. Към днешна дата са въведени над 1500 обекта.

Създаване и укрепване на партньорства

• Започнах процес на реинтеграция и партньорство с експертните общности, разпокъсани и изолирани в резултат на разбиването на системата на опазване.

• Създадох прозрачност и диалог с професионалните общности в Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, ИКОМОС, неправителствените организации в сферата на опазването и пр.

• Сключих споразумения за партньорство с водещи университети – УАСГ, Варненския свободен университет, ВСУ „Любен Каравелов“ и Военна академия „Г. С. Раковски“, и с множество граждански организации за опазване на недвижимото културно наследство като инструмент за развиване и надграждане на експертния капацитет за опазване. 

• Подписах споразумение за сътрудничество с университета в Портсмут, Англия, за съвместни проучвания. Институтът създаде устойчиво партньорство с Френския институт в България.

• Създадох партньорства с общините за научноиследователската и мониторингова дейност в София, Пловдив, Велико Търново, Видин, Карлово, Трявна, Брацигово, Брестник, Несебър и др.

Популяризиране на недвижимото културно наследство

• Екипът на НИНКН създаде нов наратив и обществен диалог за недвижимото културно наследство. Разработихме и културен продукт за популяризиране на недвижимото културно наследство и за повишаване на обществената информираност и ангажираност – дейност, която след 1989 г. не беше осъществявана.

• Екип на НИНКН актуализира картите и изготви годишните отчети за всички обекти от Световното наследство на ЮНЕСКО, които бяха приети без забележки на 46-ата сесия на Комитета за световно наследство.

Изграждане на професионален капацитет

• Възстановихме специализирания курс за архитекти „Шайо“ със споразумение между Министерството на културата, Посолството на Република Франция, Школата за висши науки „Шайо“ – Париж и НИНКН. Целта на 2-годишното обучение, организирано от НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж, е да създаде експертен капацитет по най-високите европейски стандарти и да възстанови приемствеността в опазването на българското културно наследство.

• Въведохме засилена практическа насоченост на обучението в курса „Шайо“ – България с изготвянето на проекти за обществено значими обекти. Курсът дари 4 проекта на община Видин, определени заедно с нея и планирани за осъществяване. Дипломните проекти за обекти в Пловдив са дарени на Район Централен, Община Пловдив. Така създадохме модел за работещо партньорство между общините и НИНКН в областта на съхраняването на недвижимите ценности. Проектите на курса „Шайо“ бяха показани на изложби в Народното събрание, Съюза на архитектите в България, в Дома на културата в Пловдив. 

• През 2024 г. НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж разшириха сътрудничеството в региона с участието на Румъния, Молдова и Украйна. Очаква се да се присъединят още страни по адриатическото и средиземноморското крайбрежие. България е регионален център на партньорството.

В период на политическа нестабилност и честа смяна на министри много пъти се налагаше да започваме отначало с убеждаването, данните, анализите, предложенията, търсенето на подкрепа.

Благодарен съм на министрите проф. Велислав Минеков, Кръстю Кръстев и маестро Найден Тодоров, които съдействаха за част от важните промени в НИНКН и в опазването на недвижимото културно наследство.

Устойчивото решаване на проблемите в опазването обаче е невъзможно без законови промени, без подкрепа от законодателната и изпълнителната власт, без разбиране за важността и потенциала на недвижимото културно наследства за нашата идентичност като личности и като общество и за икономиката на страната. За поредицата от парламенти и правителства от 2021 г. насам недвижимото културно наследство не беше приоритет.

НИНКН понася последиците от политически решения през последните десетилетия, довели до разбиване на системата за опазване. Институтът често е принуден да носи отговорност за чужди действия и решения в миналото и сега. Обект е на атаки и опити за натиск, продиктувани от различни интереси, в които, за съжаление, се включват и политически фигури. Резултатът е загуба на недвижимо културно наследство. И на обществени ценности.

Започнах промяна, която не би била възможна без изключителната и безрезервна подкрепа на екипа на НИНКН и на всички съмишленици в опазването на българското културно наследство.