Анести Тимчев: Социалните услуги не могат да продължат по начина, по който са изградени. Трябва да се модернизират.

„Ние трябва да започнем да променяме нещата. И то да ги променяме, не защото ги отричаме, а да ги променяме, защото новото време има нови изисквания.“

„Аз искам да проверя за какво става дума и това трябва да го каже само човек отвън. Не човек отвътре, защото този, които е вътре без да иска свиква с това.“

За близо 1800 потребители на социални услуги в Община Пловдив има 20 психолози. Към вчерашна дата, двама от тях са с нула стаж, трима –четирима със стаж от 1-2 години

Вижте интервюто на Таня Грозданова с инж. Анести Тимчев*, заместник-кмет „Европейски политики и социални дейности“ в Община Пловдив. Интервюто се състоя в кабинета му преди обяд в четвъртък, след покана от негова страна. На нея присъства и Руска Вълева, шеф на PR-отдела на Община Пловдив. На срещата не бяха поканени колеги от другата пловдивска медия, която публикува сигнала. (В редакцията на Под тепето продължават да валят сигнали за неправомерни назначения в Общината)

Как заварихте социалната сфера в Общината?

Първо заварих 53 социални услуги. Добре ситуирани, организирани, плюс допълнителни 5-6, като транспорт, домашен социален патронаж и т.н. Направи ми впечатление, че са добре подредени не само по отношение на дирекция „Социална дейност“ като управление, но и добре подредени в съответните звена. Там имаше ръководители, които на мен ми направиха добро впечатление, разбира се различни хора по различен начин. Срещнах се с хора, които си обичат работата и отдадено работеха.

Според мен, Община Пловдив е направила много по този въпрос, за което аз казах на първата сбирка на всички ръководители на социални звена и услуги в Заседателната зала в присъствието на г-н Титюков. Казах, цитирам: „това, че нов заместник-кмет ще се занимава със социалните дейности не означава, че този, който до момента е работел не си е свършил работата“, защото обикновено хората приемат смяната с нагласата „едва ли не той нищо не знае, затова ще идва нов“.

Другия вариант е – не е от нашата партия.

Или не е от нашата партия, но понеже аз не съм представител на никаква партия…

Говори се друго, че в Кабинета на кмета Здравко Димитров има двама членове на ПП ГЕРБ и вие сте единият.

Аз съм изгонен от ГЕРБ и това е много интересна история, и е поучителна, но ще ви я разкажа друг път.

Идва Анести Тимчев на работа в общината и на него му предлагат две направления – европейски политики и социална дейност. Заварих социални дейности, които бяха добре подредени и ситуирани, и по това няма две мнения. Има обаче нещо много интересно, което аз видях в първите срещи с хората.

Както знаете, в Дома за стари хора с деменция се появи много бързо, почти изведнъж, проблем.

(Брутално отношение към болни в Пловдив ] Прокуратурата: От 3 до 6 години затвор грози служителите, отнасяли се нечовешки с болни възрастни в Пловдив ] Уволняват двама болногледачи от Центъра за хора с деменция “Св. Георги” в Пловдив ] Има опасност Община Пловдив да закрие услугата за възрастни с деменция в КСУ „Св. Георги“)

Аз започнах да ходя всяка сутрин, в 6 в 7 часа,вечер късно, друг път рано. Исках да разбера къде е същинския проблем в този дом. Отварям една скоба – аз познавам прекрасно домовете за стари хора, защото за майка ми обикалях от дом на дом, за да намеря едно легълце. Знам вътре как е всичко до най-малката подробност. Исках да разбера да ли това е изключение или е типизация на проблема, който аз съм виждал.

Там вътре има чудесни хора, които работят в дома, което в последствие се премести като поглед във всички социални услуги. Има си директор,има си правилник, служители, но има една запетая – формално се провеждат срещите на директора със служителите; неточно и непрецизно се пишат докладите за преминалото дежурство;  липсва постоянния контрол в работата на служителите, особено във времето, когато ръководството си отиде; не се работи с родствениците; не е изграден модерният, конкретния правилник за съответното звено.

Разговарях с лекарката, която напусна, разговарях с персонала многократно. Разговарях и със жените, които са в добра психокондиция. Те казват: „О, благодаря, всичко е прекрасно, всичко е точно“ и т.н. Което означава , че нещата не са толкова жестоки, толкова крайни и толкова тежки, но има нещо, което липсва.

И аз реших за себе си да проверя какво липсва във всяко звено, защото има един факт – изградените социални услуги не могат да продължат по начина, по който са изградени. Те трябва да се модернизират, усъвършенстват. Там да влязат нови хора. Хората, които влизат, са вече от по-ново време, те имат нова визия и мисъл, имат други комуникативни способности. Реших и започнах от услуга на услуга и продължавам.

Едно от нещата, които ми направиха впечатление, е следното – ако в една услуга изградена правилно административно и вътре в нея има спокойна атмосфера, има директор, заместник, сестра и обслужващ персонал, кой е този който комуникира с човека, който има нужда от това да бъде обгрижван – писхологът. Той е този, който трябва да има поведение, мисъл, всичко. По това как той да води разговора, за да бъде потребителя на услугата щастлив истински. Това е той. Той е професионалистът, който е мислел за това какво трябва да се направи.

И какво се оказа: за близо 1700 -1800 по капацитет потребители имаме 20 психолози, като не всички имат нужда от такова нещо. Оказа се, че към вчерашна дата, двама от тях са с нула стаж, трима –четирима със стаж от една до 2 години.

Това са хора, които не работят от вчера в Общината. Какво значи с нула стаж?

Има и такива, които от вчера работят. Това е общата цифра към вчерашна дата. И 6-7 души са с стаж над 5 години.

Следващото нещо, което започнах да намирам в разговор с тези хора – обучава ли ги някой, не ги ли? Дойде Ковид-19, там трябва различен начин на контакт с хората. Наложи се да затворим Дома за стари хора „Св. Василий Велики“. Хората вътре се бунтуваха защо не могат да излязат. На мен ми се обаждат родствениците защо не могат да влязат. Увеличи се броят на хората, които употребяват алкохол в дома. Аз правя вече две срещи с персонала. Правя среща с потребителите, взима списък на онези, които употребяват алкохол. Правя среща с родствениците на тези, които са в дома за дементно болни, правим мейл група и т.н. Тоест се оказа, че там е необходимо едно различно от този момент, не различно в света, въздействие по този въпрос.

Започнах да отделям група по група онези, които могат да направят услугата по съвършена.

Първи бяха психолозите. След това, започнахме с обучението на онези, които са вътре в социалната услуга. Да, там се провежда едни супервизии, вътрешна, външна- спечелила фирма, която идва да ги учи. Вътрешна – един път на еди какъв си период. И кой говори там? Ми, най-знаещият от персонала, например. Това означава, че вътре на хората, които са там трябва се да вдигне обучението на висока топка.

Оказа се, че една голяма част от тях ходят на работа от немай къде, получавайки ниски възнаграждения. Окей, Борисов обеща, сега пуснахме новите стандарти, увеличиха се от 10 до 20 % .

Оказа се, че на доста места ние трябва да направим една промяна в обстановката –  ремонти, нови неща. Сега завършваме програмата за СМР на всички социални услуги. Ще видим колко пари струва и в следващия бюджет ще я вкараме. Да се знае тези социални услуги по предложение на директорите имат нужда от това. После, тези които се занимават с обществените поръчки да ги обявят, нас не ни интересува кой ще го прави. Искаме да бъде подбран най-добрия, но искаме условията да бъдат различни.

Това не би ли трябвало да се прави всяка година от ръководителите на тези структури?

Според мен би трябвало.

И не е ли правено досега, така ли?

Мога да ви заведа нагоре-надолу. Правено е, но не е правено достатъчно, според мен. Моят стандарт и критерии е по-висок, там е цялата работа.

Не може в звеното за организиране транспорта на трудноподвижни хора, където работи шефа и диспечерките – млади момичета, да има три счупени хладилника, защото те си ги носели от къщи. Дограмата да не е сменена, водата да влиза вътре като вали или да духа вятър. Не може да висят едни лампиони, които едва-едва осветяват, модел 52-ра година и едни шкафчета с дупки и мрежички от Балканската война. Не може да искаме от тези млади хора, които са там диспечери да водят всичко, както се полага. Да седят шофьорите в едни изтърбушен диван… Просто не искам да говоря… Това за мен е недопустимо! Тоест ние трябва да започнем да променяме нещата. И то да ги променяме, не защото ги отричаме, а да ги променяме, защото новото време има нови изисквания.

Искам да кажа – има професионалисти, има хора, има люде, които знаят, но трябва да се намесим, за да ги направим по-добри!

Лично мое разбиране, вътрешно – никой няма право да демонстрира предимство и преимущество пред друг човек. Всеки е еднакво ценен! Особено, когато си немощен, болен или малък, или възрастен.

В тази връзка, не мислите ли, че тези сигнали, които валят ежеседмично, са точно поради този факт, че някои хора смятат, че други хора са по ценни от тях. Например, в случая говоря за психолозите в различните социални услуги и психоложката, която стана повод да се срещнем днес?

Кой мисли, че е по ценен?

Питам ви, кой е по –ценния в случая? Всички са на работа в Общината и всички са еднакво ценни, но всеки получава различно възнаграждение?

Естестевно.

И то е естествено защото?

Защото отговорностите са различни, защото очакванията са различни. Гледайте сега какво ще ви покажа.

Да пускам ли видео?

(Смее се. Отива до етажерката и вади папка с надпис „Консултанти“)

Всеки един служител си има длъжностна характеристика. (вади две на посоки, оказват cе на психолога в КСЗУ „Света Петка“ и в „Св. Георги“). Той не може да прави нищо друго извън длъжностната си характеристика. Значи трябва да променяме длъжностната характеристика. Е, ама това не става така (и щраква с пръсти). Кой ще ги променя? Аз?

Хората, на които това им е работата в Общината, да пишат длъжностни характеристики, сред направен анализ от страна на ръководството.

А така. (продължава да чете от ДХ) Кой е този, който ще координира тази работа на всички.

Кои всички, всички психолози ли имате предвид?

Да, разбира се. Спецификата на мястото на всеки един е свързана с хората, които той обслужва, но той трябва да се води от едни и същи критерии. Той трябва да усъвършенства соята компетентност не въз основа на онова, което знае отпреди 20 г. или от 5 или от 2. Сигурни ли сме ние, че той знае най-доброто?!

Нямате ли атестации?

От кого? От директора на КСУ „Св.Георги“ г-н Апостол Делев? Той е добър човек, той е професионалист, но той се занимава с управление, финанси и т.н. Кой е този който ще каже?

Дамата, която ни събра, не я познавам лично и съм тук да обясните, защо тя. До сега е ясно, че тя работи като психолог в общинска детска градина от няколко месеца и от всичко, което обяснявате до момента, явно е супервайзор на психолозите, едва ли не.

Аха.

Идеята е да стигнем и до нейната компетентност. Как я избрахте? С какво тя води пред всички останали и е оценена толкова високо?

По две единствени причини. Този, който отговаря за социалните дейности пред кмета и пред обществеността, но пред кмета основно, се нарича Анести Тимчев. Този, които отговаря, си подбера екипа, с който работи и той е подбрал този човек.

Защото този човек, трябва да му помогне на него да си свърши работа. И ако той е сметнал, че този човек може да му помогне на него да си свърши работата – всичко е Окей. В един момент, в който този човек не му помага, за да си свърши работата, то той ще бъде освободен.

Аз намирам хората, които трябва да ми помогнат. Откъде разбирам аз, че този човек ще може да ми помогне на мен? Защото това е едни естествен въпрос.

Ето какво поисках от нея: План – прогноза за работа до края на годината, за да разбера дали тя има изначалния капацитет да го направи това нещо. Това момиче направи план – програма, юни с какво ще се запознава, как, какви отчети, какво ще наблюдава, какво ще прави в подкрепа на психолозите, други дейности и аз казах: да, това отговаря на моите очаквания.

А на колко други хора възложихте такава план–програма?

Аз ли? Ами, на още няколко. И първо те ми зададоха въпроса какво ще получавам. И за им казах, ще получавате от 800 до 1000 лева и те викат за 800 лв до 1000 лв , приятелю мой, гледай си работата. Така ми казаха. Директно ме отсвириха, даже не искаха да си говорят с мен.

Ние не само направихме тази програма, но основните неща ги вкарахме като допълнение към нейния договор. Тя  вече ще бъде преценявана и по това. Сега  подготвя обучителен семинар на психолозите. Ето днес получих анкетна карта за дейностите на психолозите, тоест тук има надежда, че нещата се вършат. Ето това ми дава на мен.

В тази връзка, ако този експеримент излезе успешен, той е за няколко месеца, то такова специално обучение ще направя и с ръководителите на социалните звена, след това с друга категория. Или ще повикам някой от МТСП или ще поискам някои от сегашните ръководители, той да изпълнява ролята на отбор.

Следващият въпрос, които е изключително важен. Всеки месец аз получавам по една такава папка от делегираните услуги с отчети. Кой ще я анализира? Аз нямам тази възможност, нито компетентност, нито задълбочени познания.

А кой ги е анализирал досега?

Директорът на дирекция „Социални дейности“ и какво. Една част тези папки се правят копи-пейст. Е, така ли вървим напред?!

И Анести Тимчев реши да сложи една пръчка в колелото. Не защото не харесвам тези хора, не защото те не са добри, не защото те са лоши, не защото те мамят. Няма такова нещо, напротив, те се борят с нещата и си създават съответните документи , които някой може да провери и след 10 г.

Аз искам да проверя за какво става дума и това трябва да го каже само човек отвън. Не човек отвътре, защото този, които е вътре, без да иска свиква с това, и казва „а, добре следващия месец ще го направим“. За да може след 4 години, живот и здраве, когато дойдат следващите и заварят социалните услуги и им бъде зададен този прекрасен въпрос „какво намерихте?“  –  те да имат социални услуги от 2024-а година, а не от 2000-та.

За мен развитието е процеса, който трябва да хване мениджъра, не отричането и не стопирането!

*инж. Анести Тимчев* заместник-кмет „Европейски политики и социални дейности“ в Община Пловдив

Професионален опит:

От 2008 г.– управител на фирма „Bright 2000”

2007 г. – Член на Съвета на президентите на Европейската асоциация на производителите и търговците със строителни материали, член на УС на „JAICA – ALUMINI”

2005 г. – Президент на федерацията на търговците със строителни материали

1999 г. – Управител на Европейски логистичен център за съвременни строителни системи и технологии

1999 г. – Председател на УС на „Феникс“ АД

1999 г. – Член на УС на Стопанска камара – Пловдив

1998 г. – 2000 г. – изпълнителен директор „Балканхляб“

1991 г. – 1998 г. – Управител „Procom“

1989 г. – 1991 г. – Заместник-генерален директор „Завод за пишещи машини“

1987 – 1988 г. – Заместник-генерален директор по ПВ „Стопански комбинат за организационна техника.

Очаквайте продължение