Това заяви в интервю пред Под тепето отец Младен от църквата „Пресвето сърце Исусово“ в Раковски
Свещеникът призова постващите снимки на умиращи от глад деца до изгорялата Парижка Св. Богородица да се замислят, че това е една и съща реалност
„Не забравяйте, че думата „култура“ идва от „култ“ и всеки един култ е изградил една култура.“
Таня Грозданова
В Енорийска църква “Пресвето Сърце Исусово”, в квартал Генерал Николаево на Раковски най-голямата католическа общност у нас посрещна най-големия християнски празник в неделя*. От ранни зори към храма на площад България започнаха да се стичат енориашите.
Преди тържествената литургия отец Младен Плачков, енорийски администратор, отговори на няколко въпроса на наш репортер.
По-специален е този Великден за католическата общност в Раковски, предвид очакваното посещение на папата?
Мисля, че всеки един Великден е специален. Защото всеки едни път Бог ни дава отново шанс да започнем от начало. Всеки един път Бог ни призовава отново към това да се върнем към изворите на живата вода. И както казва пророк Исая – да престанем да копаем цистерни, в които да събираме вода, защото Бог е изворът на живота и на всяко добро.
Именно всеки един Великден, всяко едно Възкресение Христово, е един момент, в който ние трябва да си припомним това нещо, че нашия живот върви от живот към живот. Да, преминава през момента на смъртта, през тази фрактура, но смъртта не е точка. Тя е просто запетая. Периодът продължава след това. В българската граматика и всяка друга граматика запетайката бележи, че има просто едно прекъсване и след това се отваря един нов период. Ето смъртта е това за нас християните.
За какво се помолихте по време на среднощната литургия?
Помолихме за мир по земята и в същото време за това християните да осъзнаят, че нашата вяра се крепи върху една заповед, която Христос ни даде: „Обичай Бог. Обичай ближния, както себе си!“ Защото любовта, наистина е тази сила, тази динамика, която прави така, че хората да надмогнат себе си, хората да направят още една крачка, че да са готови да жертват още нещо от себе си. Защото винаги сме готови да жертваме нещо, когато обичаме. Любовта е силата, която ни кара да правим това.
Освен да отворим сърцата си и хората да бъдат по-добри, се помолихте и за Франция.
Помолихме се и за Франция и това което се случва там. Неприятно е да видиш как една църква гори, но по-неприятно е да видиш снимки във Facebook, където до една изгоряла църква са поставени фотографии на едно дете, което умира от глад…
Нека да не забравяме, че много, хиляди католически свещеници, сестри и монаси работят имено в тези земи и дават живота си за тези хора, помагайки им в изграждането на училища, болници, набавяйки храна за тях. Затова нека тези хора, които постват този снимков материал, първо – да се замислят и да разберат, че изгорялата църква и това дете, което умира от глад, са всъщност едно и също лице. Една и съща реалност, защото ако ние се отречем от корените си – от християнството, тогава какво остава от Европа?!
Не забравяйте, че думата „култура“ идва от „култ“ и всеки един култ е изградил една култура. Ако Европа се откаже от християнската си култура се отказва от корените си. Губи своята идентичност. Нека да не спекулираме с тези неща, а по-скоро се опитаме, ако не можем да помогнем, то поне да не вредим.
Снимка на корицата: Владо Янев
*Очаквайте подробен репортаж за това как най-голямата католическа общност у нас посрещна най-големия християнски празник.
