Това е едва второто посещение на папа в България през този век, акцентира агенцията
Българската православна общност поддържа една от най-твърдите линии в отношенията с католическата църква. Това е единствената общност, която бойкотира последните срещи на диалога между православните и католическите църкви, както и Всеправославния събор от 2016 г. заради несъгласие с подговените текстове.
Това пише „Ройтерс“, цитирани от „Дневник“, в текст по повод предстоящото посещение на папа Франциск в България и Северна Македония. Според агенцията това ще е „деликатно пътуване“ в двете православни страни и причината отчасти е във вътрешноцърковни борби, разпрострели се и върху отношенията с Ватикана.
На започващата в неделя визита папата ще трябва да внимава на всяка крачка заради чувстителните отношения с доминиращата православна църква в двете държави, където католиците са много малък брой, допълва „Ройтерс“. В Северна Македония сред население около 2 милиона души, например, те наброяват не повече от 15 000 души – по-малко от вярващите в някои райони на Париж. В 7-милионна България католиците са едва около 58 000.
Това е едва втората визита на папа в България през този век, напомня агенцията.
Една от целите на тридневната визита е да подобри връзките с православните църкви като част от усилието на Светия престол за евентуално единство на разделените от схизмата през 1054 г. източна и западна части на християнския свят. Но предводителите на БПЦ наредиха на духовенството да не участва в молитви или служби с папата, защото законът им не го позволявал.
Среща на Франциск и патриарх Неофит ще има в „Св. Александър Невски“, но според проф. Тамара Грдзелидзе „е вътрешно противоречие да приемеш папата, но да не се молиш с него“. Тя е преподавател по Екуменическо богословие и изследовател в Колежа „Сен Мишел“ в Университета на Торонто в Канада. Според нея изглежда причините за това решение на БПЦ са вътрешни спорове между българите.
„Ройтерс“ припомня, че миналия медец българската църква е подчертала, че поканата за папската визита е от държавата, което предполага, че на БПЦ е била отредена второстепенна роля в планирането.
Що се отнася до Северна Македония самият православен свят смята, че местната православна църква е в схизма, след като се обяви за независима от Сръбската. Вероятно за да не се намесва в този спор и да разочарова и раздразни православните църкви, не е предвидена среща на Франциск с архиепископ Стефан в Скопие, макар за пръв път в страната да идва папа.
„Това е голям политически жест от папата към страните, които се борят да се отворят религиозно и политически след падането на комунизма и изчезването на съветския блок“, коментира Грдзелидзе.
„Не е изключено също така да се окуражават местните католически църкви – независимо от размера им – да бъдат по-активни в обществения живот и въвеждането на западните ценности, като в същото време не противоречат на православието“, допълва грузинката, която е била посланик на страната си във Ватикана.
