Пловдив пуска на търг под наем Къщата на външно в Стария град

В Антовата къща са ходили три кралски особи, но не и директорът на дружеството, което проявява интерес  

Под тепето ви разхожда в една от затворените перли на Старинен Пловдив (ГАЛЕРИЯ)

Таня Грозданова

Местният парламент на Пловдив реши „на второ четене“ в четвъртък да обяви търг за отдаване под наем на Антовата къща в Стария град за срок от 5 години. Очаква се да бъде обявен конкурс при стартова цена от 976,10 лева месечно. Офертите ще бъдат класирани за тежест на цената от максимем 30 точки и 70 – за идеите за опазването на възрожденската къща. Като мотив за това решение се сочи проявен интерес от „Свободна зона – Пловдив“ АД, дружество с 86 на сто общинска собственост.

Припомняме, че предложението на зам.-кмета Димитър Кацарски не можа да мине на сесия на 16 май, тъй като не събра необходимия брой гласове, а от опозицията се обявиха против. „Къщата е прекрасна, със запазена възрожденска архитектура и не съм убеден, че трябва да я отдаваме под наем. Не бих подкрепил подобно предложение и призовавам да не се гласува, докато не чуем директора на Общинския институт „Старинен Пловдив“ какво налага този паметник на културата да се отдава на фирма и докато мераклиите не кажат за какво възнамеряват да използват тази голяма сграда“, заяви тогава Слави Георгиев /ПФ/.

Нито директорът на архитектурно-историческия резерват, нито представител на дружеството проявило интерес, бяха в залата тогава и тези въпроси останаха без отговор. Кметът Иван Тотев се обърна към  съветниците с уверенията си, че общинската фирма се развива и ръководството ѝ има много идеи, а до момента никой друг не бил проявил интерес към къщата. Предложението бе гласувано, но не получи необходимата подкрепа, липсваше един глас.

След заседанието, потърсен по телефона, директорът на Старинен Пловдив Йордан Илиев напомни, че Антовата къща на улица „Княз Церетелев“ е прехвърлена директно на Общината от държавата и не се стопанисва от ОП-то, което той управлява. По думите му, паметникът на културата стои заключен, а така само се руши.

Стигна се до повторно внасяне на предложението за сесия на 30 май и то този път мина с 27 гласа „За“, но пак нямаше кой да обясни какви са намеренията на фирмата.

Потърсихме изпълнителният директор на „Свободна зона – Пловдив“ АД – Едвард Лабуза. Пред репортер на Под тепето, той заяви, че още не са решили окончателно дали ще участват в търга. Това ще стане едва след като видят условията, при които е обявен.

„Вчера разбрах за решението на Общински съвет. Мотивът ни да се интересуваме от къщата е защото се надяваме да я разработим и като приемна. Свободна зона се развива и в този случай имаме възможност да помогнем на града,“ бе коментара на господин Лабуза.

На въпрос на Под тепето дали е виждал Антовата къща и знае ли какво е състоянието ѝ, той отговори така:

„По Интернет съм я виждал, не съм ходил.“

Под тепето ви разхожда из Антовата къща, преди да бъде пусната на търг за отдаване под наем.

Когато през ноември 2015-а година Министерски съвет прехвърли правото на собственост на Антовата къща на Община Пловдив бе обявено, че „Придобивайки правото на собственост върху имота, местната власт ще има възможност да предприеме действия по обновяване и популяризиране на архитектурната ценност във връзка с инициативата „Европейска столица на културата”, за каквато градът е избран“- това бе записано в мотивите за правителственото решение.

Къщата е построена към средата на XIX век от Паскал Пападати. Към началото на XX век тя преминава в собственост на Ралу Алтън Елмаз. Днес къщата е популярна като Антовата, по името на последните й собственици.

Преди да бъде дадена на Пловдив, преди 4 години, Антовата къща на ул. „Княз Церетелев“ 23 се водеше на Министерството на външните работи, което навремето е броило 120 000 лева и е поело обзавеждането с мебели от Италия.

Легендите разказват, че в нея са нощували бивши партийни величия и царски особи, но това не е така.  Тя е била приемна на външнотърговското ведомство и резиденция на МВнР между 1979 и 2015 г. Тук са провеждани разговори на правителствено ниво, но никой не е нощувал, категорични са историци и работещи в Стария Пловидв.

През 1995 г. е обявена за архитектурно-художествен паметник от национално значение. През 1979 г. тя е изцяло реставрирана. Дворът е оформен в прекрасна възрожденска градина с мраморен кладенец с железен чекрък. Интериорът е богат на детайли и стилно изпълнен.

През годините, когато е била затворена, само официални лица и кралски особи са имали честта да я посещават сред които: кралицата на Дания Маргарете II, кралят на Швеция Густав XVI, кралят на Испания Хуан Карлос.

За първи път Антова къща отвори врати за посетители в рамките на Празниците на Стария град през 2016-а.

През септември 2017-а млада двойка пожела да сключи брак в двора на къщата.

„Бъди любопитен, а не бдителен!“ Тази епиграма е само малка частица от рисуваното наследство, оставено във вековния Стар град от големия Борис Димовски. Намира се в стая в полуприземен етаж на възрожденска къща, някога била гордост на цяла България. Четирите стени на стаичката в Антовата къща са изрисувани с карикатури и шаржове по времето на управлението на Начо Културата на Трихълмието. Не е ясно какви са били първоначалните цветове, днес те изглеждат като нюанси на сиво и зелено. Стените са пропити с влага, а рисунките повредени.