Папата идва в Раковски в храм, построен с личната помощ на предшественика си Йоан XXIII
Църквите в Раковски са издигнати след Чирпанското земетресение от 1928 година
Историята на католическата общност у нас е дълга и свързана с множество добри и по-лоши моменти. Такава е и съдбата на материалното им наследство – храмовете, подчинени на Рим по нашите земи. Така въпреки че общността на католици в пловдивско – най-голяма в днешния град Раковски – има вековна история, поради разрушителното чирпанско земетресение, те се събират в храмове, издигнати преди около 90 години.
Трусовете от април 1928 година разрушават голяма част от сградите в пловдивско, в това число и съществуващите храмове в населените места, които по-късно ще се слеят в град Раковски. Интересно е, че по това време в България пребивава Анжело Ронкали – папски нунций, който е активен участник в обществения живот в София и Пловдив. Малко по-късно Ронкали ще се издигне до най-високото стъпало в католическата йерархия и ще стане папа под името Йоан XXIII.
Преди това обаче той ще окаже голяма помощ за възстановяването на пострадалите от земетресението, които в Пловдив и околните населени места са хиляди. Част от тази помощ е и възстановяването на християнските храмове в региона. Така с активното му съдействие само за 2 години са издигнати двата големи храма в два от кварталите на днешния Раковски – Пресвето сърце Иисусово (тогава село Калъчли), която ще посети папа Франциск, както и църквата Свети Архангел Михаил (тогава – село Балтаджии).
Проектите на двете сгради са идентични в неокласически стил. Те са големи трикорабни базилики, които побират голямо множество хора – едни от най-големите християнски храмове в страната изобщо. Проектант е архитект Камен Петков, който печели конкурс за сградите. Интересно е, че по това време Камен Петков проектира все по-малко, тъй като през 30-те години вече се е наложило новото поколение архитекти, които работят в по-модерен стил.
Камен Петков строи и днешната катедрала Свети Лудвиг в Пловдив, която има идентична съдба – старата сграда пада през 1928 година и се издига много бързо след това. По същото време се строят и няколко други католически храма – в село Борец и в квартала на Раковски Парчевич, които са по-малки, но също са по идентични проекти от арх. Петков.