АктуалноГласовеЖивотЗабавлениеМненияНовини

Мира Кацарова: Изследвам метаморфозите на музиката

Гласът е специално пространство на духа според мен. Невидим, а така истинен

Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ

В Пловдив и в София вече имахме възможността да се докоснем до новото музикално предизвикателство на Мирослава Кацарова, наречено Electronic Dreams. Проектът съчетава джаз и електронна музика, която ще озвучи и различни морски градове през лятото. За вкусът, който остава Electronic Dreams разговаряме с Мирослава Кацарова.

За тази нова програма за мен отново бе важна музиката, а стилистиката е проява на великолепния музикален вкус на музикантите, с които избрах да работя. Те са виртуозни, интелигентни, в час са с новите тенденции и музицират в контекста на джаз идиомите: хармонически, мелодически, ритмически.

Как стана така, че електронната музика се свърза с теб и какво се получи от това взаимодействие?

С електронната музика се свързах още преди двайсетина година, когато за първи път открих един DJ, музикант и продуцент прочут с името Suba. Истинското му име е Митар Суботич и е роден в Нови Сад през 1961 година. Той е един от онези смели и неконвенционални артисти, които решават през 90-те да възродят боса нова през електронни изразни средства и акустични инструменти, които генерират електронно бийтове, производни на богатата бразилска музикална традиция свързана със самба, шоро, шориньо (традиционни бразилски фолклорни стилове). Това се превърна в много интересно явление, което покори целия свят. Самият Суба е много образован артист, който след като прави пробив в родната Югославия тогава, заминава за Париж, а от там в Рио де Жанейро и в Сао Пауло. Свързва се с Бебел Жилберто, дъщерята на Жоао Жилберто, за да я превърне в новото лице на боса нова. През цялото време преди този световен успех, Суба експериментира с електронно генерирани звуци и най-вече с ритми и бийтове. Работи с луупове и семпли, което в онези години е иновативна практика, в контраст с познатата терминология в музиката: хармония, мелодия, акорди. Суба пише есета и философски текстове за минимализма в музиката, изразен през електрониката, създава звукови инсталации в открити пространства и изследва метаморфозите на звука. Умира при нещастен инцидент: пожар в студиото си в Бразилия в края на 90-те.

Разказвам тази история, за да споделя детайли за живота и работата на един смислен артист, който се изразява с електроника отвъд скучните, дискотечни и монотонни ритми.

Като чух албума му Sao Paulo Confessions си дадох сметка колко живот, интелигентност и импровизация има в неговите песни базирани на бийтове, изсвирени и преобразени “на живо”, а също и в работата му с вокали.
По-късно започнах да пея подобна музика в студио и записах една песен “Боса нова за нея” на Рупето, с аранжимент на Явор Димитров, който е великолепен творец, понастоящем живее и работи в Мюнхен, но е от Пловдив. Той и неговият екип направиха ремикс на песента ми “Нашата Бел Епок” от дебютния ми албум “Бяло в бяло”.

После се появиха песните ми “Искаш ли отново да си ти”, смес от електроника и акустични инструменти, а в последния ми албум публикувахме и песента “Път към безкрайното лято” на DJ Mr. Moon, който е Младен Димитров. Той ми разкри светът на електрониката през различна оптика. И, може би, в тази посока развихме повечето от песните, включени в новата ми програма “Electronic Dreams”. За нея главно действащо лице е Миро Турийски, който направи всички аранжименти и ми написа две нови авторски композиции: “Пробуждане” и “Теменужена”

Какво дава електронната музика на джаза и как звучи Electronic Dreams?

Споменах в каква посока сме работили с Миро и с Младен за Electronic Dreams, но ми е трудно да обобщавам и дефинирам. Вдъхновени сме и от новите тенденции и технологии в музиката, в електронните ефекти на инструментите. Особено ярко е присъствието на Александър Леков и неговия басет, както бас китарата му, богата на звучности заради електронни ефекти.

За тази нова програма за мен отново бе важна музиката, а стилистиката е проява на великолепния музикален вкус на музикантите, с които избрах да работя. Те са виртуозни, интелигентни, в час са с новите тенденции и музицират в контекста на джаз идиомите: хармонически, мелодически, ритмически.

Например, в исторически план първите, които експериментират със звучността в джаза като приобщават електронни инструменти са Хърби Хенкок, Джо Завинул, Чък Къриа. Те са едни от първите, които ползват дръзко и изненадващо енергично кийборд в различните му проявления. Тази звучност е в основата на фюжъна, който става модерен през 70-те. После електронните инструменти не спират да вълнуват джаз музикантите. Нещо, което е симптоматично и в момента, защото се наблюдава ренесанс на електронните инструменти и ефекти сред най-добрите съвременни джазмени: Дони Маккаслин, Крис Потър, Марк Джулиана, Робърт Гласпър. Дори и в най-новия албум на законодателя на съвременния джаз Брад Мелдау “Finding Gabriel” има силно, но с мяра присъствие на електронни детайли и изразни средства, комбинирани с акустични инструменти. Албумът се появи на 17 май и го препоръчвам вдъхновено!

Това е твоята седма поредна концертна програма. Това са седем вселени, до които ти ни даде възможност да се докоснем, да опознаем, и да съпреживеем с теб красотата на джаз музиката. Кое ти дава мотивация да твориш в такива мащаби?

През тези седем години с радост се трудих за това, а редом с мен бе и е Мирослав Турийски. След смъртта на Румен Тосков Рупето, който приемам за мой ментор заедно с Христо Йоцов и Еко, не пях близо година. И след това преоткрих Миро Турийски, когото познавах и преди, но тогава го видях и разпознах в нова светлина. Така започнах да работя с него вдъхновено и минахме през различен музикален материал през това време: бразилски боса нова песни, джаз вокални класики, филмова музика, песните на Били  Холидей, бразилски песни, френски шансони, поп и рок песни от последните 2-3 десетилетия. Изобщо, интересни теми, в които всяка година се гмуркахме с любопитство на дете.

Всъщност, правя всичко това, защото обичам превъплъщенията на гласа си, обичам да изследвам метаморфозите на музиката според различни епохи, течения, култури, езици. И всичко това все пречупено през оптиката на джаза: не толкова заради импровизацията, колкото заради хармонията, певческата фраза, ритъма. Оказа се, че за мен е интересна и важна вокалната свобода. Гласът е специално пространство на духа според мен. Невидим, а така истинен. Той ме отразява в моята цялост: спомени, мисли, сънища. Гласът е моята биография.

Какво ново да очакваме от Мирослава Кацарова през лятото на 2019-та година?

Предстоят ми концерти на морето по време на лятното ми турне с програмата “Electronic Dreams”. Обичам открити пространства, дворове насред морски градове, или в Пловдив, или пък в София. Тъй че очаквайте концерти на открито. Сред тях ще са поредица от концерти с Мирослав Турийски и Теодосий Спасов през юни. Трябва да кажа, че заедно с тях, и с Младен  Димитров, с Александър Леков, със струнен квартет и с Орлин Павлов ще направим концерт на Античен театър на 11 юни, с който ще бъде открит вдъхновяващия и мащабен форум “Пловдив чете”.

А в качеството ми на организатор на Пловдив Джаз Фест работя и по реализацията на един от акцентите на концертите от “Опера Оупън”  на Античен театър – Лиз Райт Jazz Symphony. Лиз Райт пристига в България, за да направи концерт с оркестъра на опера Пловдив на 16 юли. Тя е една от най-добрите американски джаз певици, също и възхитителна интерпретаторка на госпъл. Изпълненията й са пропити от пъстрата тъкан на американската култура и музика, а гласът й е един от най-въздействащите на съвременната афро-джаз сцена.

Успоредно с това работя и по програмата на Пловдив джаз Фест, която много скоро ще бъде официално обявена.

Снимки: Владислав Христов

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина