Режисурата за мен беше прекрасен шанс да застана зад камерата и да ме забравят като лице, разкри след премиерата на филма си „Лошо момиче” в Пловдив Куката от „Под прикритие”
Литературата е моето любимо изкуство, призна Вълев
Татуираният гангстер с набожна душа, изрекъл куп култови реплики като „Я ме погледни в очите, брато. Тука на челото ми скиор ли пише? Аре само не ме пускай по пързалката” в сериала „Под прикритие” бе аплодиран пет минути от публиката в препълнената Зала 1 на Лъки- Дом на киното снощи. Изигралият Куката в поредицата на БНТ актьор Мариан Вълев бе посрещнат на крака не заради нова роля, а заради режисьорската си работа в новия български филм „Лошо момиче”. Филм суров, но и нежен. Със страховита на моменти визия, и същевременно толкова естетична. С отблъскваща история, но и толкова естествена и припозната от мнозина. Актуален. Честен. Истински. Ароматен. Лютив. Разгадаем и преводим. Това е „Лошо момиче”. Дебютният режисьорски филм на Мариан Вълев. Който той представи в Пловдив ден преди да стане на 50 години.
„Благодаря ви, видях всичко в очите ви. Ако можех, щяха да се търкалям пред вас, за да покажа уважението си”, обърна се към зрителите при срещата с публиката в клуб Фарго режисьорът Вълев, който е и автор на сценария в „Лошо момиче”.
„Писал съм и преди това. Участвал съм в някои от сезоните на „Под прикритие” като сценарист. Работил съм по диалози. Колкото до това да пиша- майка ми е учителка по литература и тя е възпита в мен онази любов към буквите и книгите. Литературата е моето любимо изкуство. Да, не мога да живея без кино, но литературата е моята любов. Ние, всички в киното, се опитваме да разкажем своите истории, а за да успееш да разкажеш своята история на големия екран е необходимо първо да я напишеш. Писането на кино е по-различно от писането на всичко друго. Има определена специфика”, разказа Вълев.
Той подчерта, че е работил по „Лошо момиче” точно защото е искал да разкаже своя история. Но решението да застане отзад, извън кадър, като диригент в продукцията е, че не е искал да бъде актьор в тази история. „ Аз всъщност съм доста затворен човек, който рядко контактува с хора. Режисурата за мен беше прекрасен шанс да застана зад камерата и да ме забравят като лице”, допълни той. Не скри, че толкова се мрази като актьор, че е премахнал единствената сцена във филма му с негово участие, в която той се появява като таксиметров шофьор. Но пък гласа му се чува в друга.
„ Изкуството би трябвало да е честно. То е нещо много просто. Мост, който авторът гради с единствената надежда зрителите да се качат на него и да се срещнете някъде, за да изградите контакт. Ако правим кино без да сме честни, защо го правим- за да се издържаме ли или да правим халтури, или да си напълним шкембетата. Колкото до историята… Не крия, че животът ми беше меко казано бурен. Вършил съм изключителни тъпотии, вършил съм страшни глупости. Но през цялото време някак си съм успявал да запазя рационалното си мислене и погледа си върху заобикалящата среда. Доста време съм прекарвал между хора, които се занимават с престъпления- имам такива приятели. Открих, че при тях съществува един много интересен вътрешен конфликт между желанието да бъдеш добър и това, което си. Виждах вътрешното им желание за промяна. Също както е главната героиня. Тоест, ние сме такива, каквито сме, но ако имаме добро сърце се опитваме да преодолеем този казус, в който се намираме и цялостното стечение на обстоятелствата в живота ни. По това се определя дали един човек е добър. Защото, мамка му, нямаме еднакъв старт в живота. Не е честен живота, мамка му. Не сме родени, за да бъдем щастливи. Но можем да направим нещо, което би ни накарало да бъдем щастливи, спрямо някакви морални правила, принципи, възпитание, норми”, разказа Мариан Вълев пред публиката.
Той разри, че изпълнителката на главната роля- актрисата Любомира Башева е тренирала половин година художествена гимнастика, за да изпълни първата сцена в лентата. Пет от шестте основни водещи са базирани на реални персонажи и животите им. Сред които и гимнастичката, станала лошо момиче. „Главната роля е събирателната история на три момичета, които познавам. Едната е гимнастичка, която стана компаньонка. Другата е на една стрийптизьорка, на която счупиха краката. И третата е на една компаньонка , която бе отървана от полицай, като участва в една много сериозна престрелка и й спаси живота”, разясни Мариан Вълев.
„Под прикритие” е чудесен продукт. Хубаво е хората да правят разлика между истинското изкуство и форматите. „Под прикритие” е формат. В него ти подчиняваш историята си на определени правила. Това не е лошо, защото все пак е телевизия. Но киното е съвсем друго нещо. Да сравниш двете е все едно да съпоставиш една здравословна чудесна вечеря с Макдоналдс- в единия случай се храниш и си наситен, в другия плюскаш и си гладен след час”, обясни след въпрос за „нежното насилие” във филма си и в съпоставката с естетиката в „Лошо момиче” Мариан Вълев.
„Нещата с финансирането на филми са изключително трудни. Хората, които правят кино в България като продуценти, работят с определени екипи. Това са няколко души, които, за най-голямо съжаление, са се превърнали в едни парченца от една матрица, от едно огромно колело, което се върти и всяка година и прави едно и също. Тези хора са намерили начините и механизмите как да вземат пари, представяйки проекти. Говорим за мафия. За 100-процентова мафия, със свои собствени закони. В моя филм нещата се случиха през БНТ. Иначе с моя проект съм кандидатствал пред Националния филмов център, но бе изключено да го пуснат. А към БНТ кандидатствах за телевизионен филм, който подлежи на по-ниско финансиране. Идеята е, че лека полека започват да се разчупват нещата. Идеята е да не се отказваме”, разказа пред млади кинаджии в публиката Вълев.
„Прецаках се, че от актьор станах режисьор. Защото преди от пет години не бях давал интервю. А сега навсякъде говоря за щяло и нещяло, само и само да вкарам хората в кино залите”, каза към финала на разговора той.
