„Кметската“ улица „Божидар Здравков“ – красиви къщи, романтични стълбища, зеленина и връзка между две тепета (СНИМКИ)

Улицата свързва къщите на трима пловдивчани, станали кметове на града

Стълбите и терасираните градинки между имотите по склоновете на Сахат тепе са сред тайните впечатляващи места в града

На стръмно и на равно. Разкъсана на две части. Свързваща къщите на трима пловдивски кмета, но носеща името на четвърти, който живее на съвсем различно място. Това е улица „Божидар Здравков“, която е една от най-интересните и красиви пловдивски улици.

Улицата наистина събира крайно контрастни примери за градско живеене. Някои от къщите са големи, представителни и естетически издържани до последния детайл, докато други са по-обикновени малки къщурки. „Божидар Здравков“ започва от самото подножие на Бунарджика и завършва в най-високата жилищна част на Сахат тепе.

На ъгъла на улицата с бул. „Руски“ е и първата впечатляващата къща – домът на пловдивския кмет Георги Тодоров. Издигната е по проект на архитект Боян Чинков през 1932 година. Тогава тя е била само едноетажна – години по-късно е надстроена до сегашния ѝ обем. Самият ѝ обитател – адвокат Георги Тодоров става кмет за кратко през 1935 година. Любопитно – в отношение към името на улицата – е, че той „разделя“ кметуването на Божидар Здравков.

Легендарният пловдивски кмет е свален от поста си през 1935 година, в политическата бъркотия след прервата на Кимон Георгиев от 9 май 1934 година. Първоначално Здравков – самият той също адвокат – остава на поста си, но авторитарният режим на Кимон Георгиев (който по-късно ще е активен участник и в преврата от 9 септември 44-а година) централизира все повече властта и неудобните кметове почват да се премахват. Така на поста е назначен Георги Тодоров – самият той известен в пловдивската общественост като добър и честен гражданин и професионалист. Доколко той се справя с кметуването си, е трудно да се каже, тъй като остава само около година на поста – през 1936 година Божидар Здравков отново е кмет на града. Самият Тодоров продължава професионалния си път и живее в къщата на ъгъла на днешната улица „Божидар Здравков“ и бул. „Руски“. Самата сграда е с интересна архитектура, с типични за Боян Чинков похвати. Особено красива, например, е малката козирка над входната врата.

Но, обратно на самата улица. В метрите от „Руски“ до Пожарната се изреждат по 3-4 къщи от двете страни. От север е и гърбът на училище Алеко Константинов – също една от красивите пловдивски сгради от времето между двете световни войни. На самата пресечка с улица „Александър Екзарх“ има три красиви сгради на трите ъгъла – на четвъртия е задният двор на училището. Улицата привидно свършва в сградата на пожарникарите, но всъщност продължава от другата страна.

От улица „Преслав“ в посока Сахат тепе „Божидар Здравков“ започва стръмно изкачване. Там вече не е територия за автомобили – улицата е изцяло в стълби, по които са накацали следващите къщи. Изключително красивата част от града е едно от тайните уютни градски местенца – с дворчета на самата улица, между тротоарите-стълбища, които местните хора поддържат със собствени усилия. Издигайки се бързо нагоре, градският турист преминава покрай домовете и дворовете на пловдивчани, стигайки до финала на улица „Божидар Здравков“ след кръстовището ѝ с „Тодор Каблешков“.

Първо е каменната къща на Георг Марш – свещеника на неоготическата Евангелска църква. След това улицата отново „прескача“ през няколко стълби и продължава покрай Сахат тепе – от едната страна започва зеления парк, а от другата са малки къщички с безкрайно красиви дворчета. Там вече тя отново започва да се спуска, докато стигне една от сградите на училище „Ана Май“. На самия край на улицата, където тя отново прави завой към улица „Лейди Странгфорд“, си правят среща къщите на още двама пловдивски кмета – ерудираният Васил Шопов и скандално известният Деньо Манев. На ъгъла е къщата на Шопов – кметувал в Пловдив от 1906 до 1908 година. Занимавал се е основно с бизнес, кметува в тежки години за града, свързани с борбата за запазване на хълмовете от каменоломните компании, прокарването на електричество, осветление и вземането на тежки заеми. Къщата му е в класически стил, също построена години преди да стане кмет. Днес все още пази от духа си, макар и да не е в перфектен вид.

А за Деньо Манев ще ви разкажем в следвщия материал за улица „Лейди Странгфорд“. Любопитно е, че именно Вълко Шопов, в годините си като кмет, взема решение улицата да носи името на „Лейди Страгфорд“. Той обаче ще живее на улицата, която чак в последните години получи името на легендарния пловдивски кмет „Божидар Здравков“. И най-интересното е, че макар трима пловдивски кметове да обитават къщи, които са частично или изцяло на тази улица, нито един от тях не е този, на когото тя е кръстена – къщата на самия Здравков е в ниската част на града, в близост до днешното Кино Космос на улица „Никола Козлев“.