Дъглас Адамс щеше да празнува 68 години днес и щеше да повтори, че бръчките са следи от минали усмивки
Актуални послания от автора на най-известния пътеводител в света
Дъглас Ноел Адамс (11.III.1952 – 11.V.2001) е британски писател и драматург. Той е популярен автор на хумористична фантастика, а най-известната му творба е романа „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
Всичко започва като радио комедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги. Продава 15 милиона копия до края на живота си. Разраства се в телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.
Самият Адамс определя “Пътеводител на галактическия стопаджия“ като „незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне достоверни неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.
„Накратко надписът на табелата гласеше следното: „Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши.” ― Дъглас Адамс, Ресторант на края на Вселенета
„Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.“
„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.“
„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“
„Има теория, според която, ако всеки открие точно какъв е смисъла на Вселената, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена от нещо още по-странно и необяснимо. Има и друга теория, според която това вече се е случило.“
Още от вечно актуалните мъдрости на Адамас вижте в Капана.бг.
