Зазидана красота

Или нагледно как се отнасяме към културно- историческото си наследство

Инвеститорът, разрушил паметника на културата на ул. „Цар Асен”, дори не си е направил труда да премахне старите кабели от запазената част от фасадата

Иво Дернев

„Зазидана красота”. Така вероятно би се казвал шедьовърът на Паоло Сорентино „La grande bellezza” (в превод „Великата красота”), ако режисьорът бе заснел филма си в Пловдив. Той би визуализирал прекрасно отношението ни към културно-историческото ни наследство и духа на града. Лесно ще го онагледим и ние днес, със снимки от гротескно зазиданата останка от съборения незаконно паметник на културата на ул. „Цар Асен”, за който сме писали толкова пъти.

Следяхме казуса от началото на 2015г., когато архитектурният шедьовър се рушеше. После писахме, че има проект за реставрация на великолепната сграда. Той бе одобрен от НИНКН и включваше  съхраняване и укрепване на цялата фасада, предвиждайки и надграждане върху съществуващата постройка. А после вече ви информирахме за убийството на красавицата. Инвеститорът – собственичката на „Лекси” Жанет Павлова пусна багерите, защото така по-лесно можеше да реализира проекта си за масивна сграда на няколко нива, която в момента се вдига над малката част от автентичната фасада. Която бе запазена заради намесата на Инспектората към Министерството на културата в отговор на нашата поредица от публикации. Въпреки това събарянето бе извършено пред очите на всички и някак с мълчаливото съгласие на институциите. А днес това парче история седи там като веществено доказателство за престъплението срещу естетиката и културата на Пловдив.

Сега, върху изящната останка от архитектура се диплят пластове бетон, тухли и модерни строителни материали, които скоро ще завършат цялостната картина на бутафорното запазване на оригиналност чрез нелепа имитация. В случая обаче отношението на инвеститорите и строителите към автентичността продължава да бъде обидно- те дори не са зачистили оцелялата фасада на старата разкошна сграда от старите кабели и ел инсталации. Просто надграждат отгоре, без отношение към онова, което погубиха.

Така, но с публични средства, градът ни загуби още нещо безценно в последните дни- Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“, която, както се оказа, дори не е паметник на културата. Училището, построено през 1932 година, притежаваше уникални стълбищни прозорци с рядка за България система за вертикално отваряне, която свързваше пловдивското училище със стила на легендарната сграда на „Баухаус“ в Десау, Германия. Те бяха подменени с обикновена алуминиева дограма, която дори не повтаря и растера на металните рамки. Съдбата на самата уникална система за отваряне – сама по себе си достойна за музеен експонат – не е ясна, но в неделя повечето от прозорците бяха изхвърлени и изпотрошени покрай училището.

Очаквайте продължение