Гайда, тъпан, икона и знамена на чело на занаятчийското шествие (ГАЛЕРИЯ)

Еснафът празнува Свети Спиридон – закрилник на майсторите (ВИДЕО)  

Приемат с „тестерлик“ младите майстори

Занаятчийте на Пловдив облечени в народни носии преминаха с Гайда, тъпан, икона и знамена през Стария град, Понеделник пазара и Главната улица до Катедралната църква.

Те извиха хоро пред кино Балкан, а най-възрастният майстор „пукна“ с пищова.

Под тепето ви предаде на живовъв Фейсбук началото на празника от двора на музея.

Регионланата занаятчийска камара, Регионален етнографски музей – Пловдив, Задругата на майсторите на народни художествени занаяти – Пловдив и клуб „Приятели на Регионален етнографски музей – Пловдив“  за поредна година организираха еснафа за отбелязване на Деня на майстора – Денят на Св. Спиридон, който се почита като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и други.

На този ден от стари времена занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Целият еснаф – майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара. За службата жените носели “Иснафско пендихаро“ (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели.

Освен това се правело „коливо“ за живите и за мъртвите, върху което палели свещи. По време на литургията свещеникът споменавал „во време на велики вход“ имената на всички живи и починали майстори. В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба. След извършване на литургията, еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението).

На този ден в редиците на майсторите се приемат младите, доказали се калфи. Обичаят се нарича „тестерлик“ – получаване на майсторско звание от младите майстори.

Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-старият и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!