Вяра и Надежда. И любов помежду им – историята на една майка

Вяра е на 29 години, когато със съпруга й се разделят и тя остава сама в отглеждането на дъщеря си

Екипът на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ в Пловдив и помогна, за да не се раздели с новороденото си бебе

Вяра е на 29 години, когато със съпруга й се разделят и тя остава сама в отглеждането на дъщеря си. Като всяка млада жена, макар и след разочарованието от първия й брак, мечтае за връзка с щастлив край – семейство и дом, в който да отгледа детето си в любов и разбирателство.

След раздялата, Вяра и дъщеря й заживяват при майката на Вяра – Мария. Трите бързо свикват да живеят заедно, Вяра си намира работа близо до вкъщи и бавно, но уверено започва да подрежда живота си. На работното си място често я заговаря по-възрастен мъж – по нейни думи „галантен“ и „истински джентълмен“. Постепенно чувствата помежду им се разпалват все повече и повече. Двамата се разбират, той й помага в грижите за дома, за детето. Показва й как да живее спокоен живот и да се наслаждава на всичко, което притежава.

Когато майката на Вяра разбира за връзката й с Димитър, споделя своето нежелание дъщеря й да общува и да бъде с човек, който е по-голям от самата нея. Влюбена, Вяра отказва да послуша майка си, отношенията им се влошават и Мария решава да замине за чужбина.

След заминаването на майка й, Вяра разбира, че очаква дете, плод на любовта й с Димитър, дете, което ще заличи горчивите спомени от предишния брак. Щастието й, обаче, е помрачено, когато Димитър я напуска – отказва да се грижи за дете на неговата възраст, не може да повярва, че е негово.

Страх започва да обзема Вяра – ще се справи ли сама? Времето минава, но не лекува – любовта й към Димитър не стихва. Самотна, отчаяна без подкрепа, без работа. Вяра…остава без вяра, без надежда. Без любов. Тогава от социалните мрежи научава за екипа на фондация „За Нашите Деца“ в гр. Пловдив и веднага се свързва със специалистите ни.

Наш социален работник от “Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ се среща с Вяра в дома й почти на момента, в който разбираме за трудностите й. Говори с нея, съветва я, опитва се да й вдъхне увереност, да я подкрепи, за да не се откаже от детенцето, което съвсем скоро щеше да се появи на бял свят.

И наистина, няколко седмици по-късно се появи Надежда – да, с идването на Надежда, руса, сионеока и красива, се върна и надеждата в сърцето на Вяра. Веднага след изписването от болницата предоставихме дрешки, памперси, адаптирано мляко, козметика, нова детска количка за малката госпожица. Продължихме да подкрепяме и мама Вяра, която след раждането все още беше много тревожна и изплашена. В продължение на 1 година помагахме на майката в грижите за двете й момиченца, рамо до рамо с нея преживявахме всички трудности, малки и големи. И така с всеки изминал ден тя ставаше все по-уверен и уверен родител. Страхът изчезна.

С наша подкрепа и с любовта на мама и по-голямата й сестричка, Надежда днес расте в среда на спокойствие, пълноценна грижа и внимание. А за да е пълно щастието, осъзнал грешката си, татко й Димитър се върна, прие я, Вяра му прости и сега двамата заедно се грижат за малкото си семейство. А баба Мария, макар и отдалеч, редовно глези момиченцата с красиви дрешки и други подаръци.

„Да повярваш, че има изход от безизходицата, да съумееш да подкрепиш по този начин майка, която не познаваш – това е невъзможно. Но вие ми показахте, че има надежда, че има вяра, че има добри хора, които вярват в мен,“ споделя с благодарност Вяра.