Археологическият музей до Понеделник пазара – или „Дупката“ преди 30 години
Планираният музей бе разрушен преди десетилетие, след като дълги години стоя недовършен
Дълга е историята на невралгичното място до Понеделник пазара – известно на проучвателите като археологически обект „Музея“, и по-популярно сред пловдивчани, като „Дупката“ до Понеделник пазара. Мястото под Джамбаз тепе до 70-те години на миналия век е типичен пловдивски квартал. Той обаче претърпява големи промени покрай грандиозното преустройство на центъра в последното десетилетие на социалистическата власт.
Цялата зона се разчиства за строителството на бъдещия Музей на тракийското изкуство и култура. Сградата е проектирана от арх. Милчо Сапунджиев. Тя обаче така и не бе завършена до края на 80-те години, а съдбата ѝ през 90-те и първото десетилетие на XXI век не бе добра – застой, приключил с нейното разрушаване в началото на 2009-а година.
Музеят е трябвало да бъде на три високи етажа, стъпвайки върху голяма част от разкопките в източната част на „дупката“ – т.е. към пазара. Колони за допълнителни, по-ниски структури, са разположени по целия обект – и те до днес, през 2020-а година, могат да бъдат видяни върху археологията. Въпреки грандиозните планове, все пак е мислено за градския силует и сградата е максимално отдръпната от ул. „Патриарх Евтимий“. В същото време обаче, беше застроена голяма част от археологията.
За оригиналната визия на музея се пазят уникални снимки от 1980-те години. Правени с балон, и запазени до днес в архива на Регионалния археологически музей – Пловдив, те са документирали ситуацията в града малко преди промените. Автор на снимките е Васил Кметов, а те са сканирани и на свободен достъп по големия проект за дигитализация на културното наследство на Пловдив по норвежката програма.
Любопитен детайл е и състоянието на „Гръцкото училище“ на върха на Джамбаз тепе. За неговата история сме ви разказвали и друг път (в този материал – Дългата история на Гръцкото училище), като тук се вижда последния етап от неговото развитие. Автентичната сграда е била разрушена през 70-те, като на нейно място се издига нова бетонна реплика, която съществува и до днес. На фотографиите тази сграда също е в начални етапи на строеж.
НЕСПРАВЕДЛИВ Е УПРЕКЪТ ЧЕ „…все пак е мислено за градския силует и сградата е максимално отдръпната от ул. „Патриарх Евтимий“. В същото време обаче, беше застроена голяма част от археологията…“ ПОНЕЖЕ ТОГАВА НЯМАШЕ ПРАВЕНИ РАЗКОПКИ, ЧЕ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА.
ПАК РАЗДАВА ОЦЕНКИ УЧИЛ-НЕДОУЧИЛ КАЛИНКОИД
Междувременно Фьодор КараК. да не би да се е дипломирал по някоя лесничейска специалност?
На поправителаната сесия?
Добре че ще имаме историчар да хроникирВа (к’во ли пък да има и кой да го чете?)
Гърневски заложи терена за заем, който знаеше, че няма да върне. Престъплението беше сторено, а изпълнителят се развява из политическите върхове като някакво поетично вдъхновение.