Принц Драгор бори хаоса във втората част на „В сянката на Боговете”

Авторът Димитър Герганов раздава автографи в двора на театъра

Никас Автографа продължава да живее и да се развива в историческото фентъзи

Всяко търсене си създава предлагане, така че просто трябва да откриете подходящия снабдител. Този цитат от втората част на историческото фентъзи „В сянката на Боговете” на Димитър Герганов обрисува с думи целия процес по издаването й. Преди броени часове книгата излезе от печат, именно благодарение на търсенето на читателите. Те отвориха пътя на историята на принц Драгор с финансирането на първата й част чрез концепцията BookStarters. Още с отпечатването й обаче стана ясно, че това е само началото на една дълга книжна епопея. Вторият епизод е с днешна дата, следва трети. Естественото продължение на епоса вече е в ръцете на автора, който си е и издател, и разпространител. До края на седмицата Димитър Герганов ще се среща с феновете си в градината на Драматичния театър от 18 до 19ч. и ще раздава автографи върху все още топлите страници. Ще разказва за приключенията на Драгор, за играта между боговете на Тракия и най- вече за вдъхновяващия начин, по който една писмена творба като неговата може да види бял свят.

За любопитните, култовият персонаж Накис Автографа, чийто първообраз е наш Стефчо Автографа, продължава да живее и във втората част и да се развива.

 
Ето и епизод от втората част на „В сянката на Боговете”:

– Покажи ми огледалото – реших да я разведря. Жената ме погледна учудено със средната глава и след малко кимна.

– Защо не. Доброто образование не е навредило на никого. Поне доколкото ми е известно. Следвайте ме – след няколко мига вече бяхме в пещерата, която беше визуализирала преди време. Грозните изчадия, съвместяващи ролята на слуги и помощници, се изпънаха чинно, приветствайки господарката си. Видът им можеше да бъде понесен най-малко на литър вино, но за сметка на това изглеждаха компетентни. В няколкото големи медни казани делово къкреха най-различни отвари. Едва ли ще ви изненадам, ако споделя, че ароматите бяха далеч от благоуханни. Дори Цер си позволи да излъчи лаконична забележка по връз­ката: "Смърди… много смърди, шефе…"

– С научна цел е, драги – поучих го. Учените бяха флагманът на човечеството –  извършваха сложни опити, поемайки непреме­рени рискове. И всичко това в името на прогреса и добруването на хората. Хеката не правеше изключение, подозирам, че във всяка школа по естествени науки щяха да ѝ станат на крака и да я закичат с почетната огърлица. Та да се върнем на огледалото. Сигурно си помислихте за красиво произведение на изкуството от бронз в човешки размер, с пилешки крачета, в което богинята се оглежда от сутрин до вечер. Крачетата обикновено се използваха за удобство, един вид  следваха собственика, а не обратното. По-глупавите сред вас  може  би си представяха и говореща функция плюс тъпи въпроси като – "Огледалце, огледалце… има ли по-прекрасна на света"? Нищо подобно, в палата на Хеката абсо­лютно всеки предмет, вещ или слуга имаха съвсем практично предназначение. Всяка течна повърхност можеше да се превърне в огледална за благородните цели на магията. Осъществяването на контакт между долу и горе изискваше отварянето на подходящ частен канал, по който да протичат енергийните частици, носещи посланието. Научната терминология имаше склонност да се прев­ръща в досада със скоростта на щъркел, изтървал редовната линия за Египет. Не се шегувам, прелетните птици зимуваха в делтата на Нил и се завръщаха напролет. Предпочитаха да го пра­вят на ята, което повишаваше шансовете им срещу хищниците.

Та, след забъркването на определена отвара в достатъчно дълбок казан, се получаваше идеалното огледало. От едната стра­на се намираше собствената ви персона, а от другата призованото лице. Можеше да  говорите, да си правите муцки и да  пращате въздушни целувки. В общи линии бе безопасно, със съвсем малки изключения. Например съществуваше риск от изтегляне за носа, но това бе по силите на неколцина като Хеката и някои по-първи последователи. По-известните бяха Цирцея и Медея, но имаше и такива, които предпочитаха да са анонимни. Първите ми бяха по-симпатични, защото заставаха с името си, без страх от някой откачен герой, тръгнал да прави подвизи. Тия другите обаче не се интересуваха от кратките бележки под линия, характерни за величавите епоси. Телесната цялост и душевният комфорт преобладаваха в тях за сметка на тъй преходната слава. Такива екземпляри умираха в леглата си на преклонна възраст от минимум няколко века, а списъкът на злодеянията им беше тол­кова дълъг, че стигаше за стълба до луната. Но да се върнем на огледалото. Както вече се досетихте, необходими бяха течна среда и известни съставки, плуващи вътре. Стилът на придвиж­ване в котела не бе от значение, но температурата беше важна. Отварата трябваше да се приведе в къкрещо състояние, при това с повишено внимание. Изкипяването бе крайно нежелателно и водеше до…  хм, печални последици, които не препоръчвам да опитвате.

Съдържанието? Бих могъл да ви открия туй-онуй, но за оста­налото ще трябва да се потрудите. Опашка от черен плъх – може и жив, като начало. Сиви, бели и други нечистокръвни мелези не ставаха. Не знам защо, но нещо прецакваха консистенцията. После се слагаха зъб от куцо магаре, ситно нарязани пънчета от зелена мухоморка, корени от блатен зловоняк и щипка стрити на прах бичи рога. Така получената смес грижливо се разбъркваше и  подгряваше на бавен огън. Не забравях да добавя кръв от девица, добита по пълнолуние, и чифт тестиси на коч.

Разбирам, че някои от елементите ви притесняват и не се доставят лесно, но това е положението. Всяко търсене си създава предлагане, така че просто трябва да откриете подходящия снабдител. Има няколко уважавани търговски фамилии, които работят за съсловието от хилядолетия. Понеже жреците и широките народни маси недолюбват занаята, въпросните избяг­ват да се рекламират. Веднъж подготвили отварата, сте само на една ръка разстояние от задействане на ритуала. За повечето начинаещи, уви, разстоянието остава непреодолимо, защото тряб­ва да се произнесе заклинанието. Не е някакво дълго или сложно, нито изисква определен акцент. Само три думички – "Vizioni precaturno…" Последната няма да я кажа и не от лошотия, а от загриженост. По принцип магиите отразяват тъмната, поква­рена, мрачна половинка, която всеки къта в душичката си. Поради това от такива нечестиви умения следва да се ползват единствено високоморални и нравствено извисени личности. Съгласете се, че няма как да знам дали сте такава. И не опитвайте заклинанието без последната дума, че от недовършен ритуал по-лошо няма. За­газ­вате от въздуха и да загубите някой крайник е най-малкото, което може да ви се случи.

Напътстван майчински от Хеката, подготвих първото си огледало. Зловонната смес къкреше, както се полага, пускайки мехурчета и аромати.

– Напълно задоволително – похвали ме менторката. – Можеш да започваш.

– Мислиш ли? – усъмних се. – Да не съм изтървал нещо?

– Не си, скъпи. Избра ли кого да призовеш? Мисли за него и огледалото ще усили ефекта многократно. Гледай само да не е някой със слабо сърце. – "Хм, тази, която смятах да повикам, не беше от притеснителните…" Изрекох думите, като, признавам, вложих малко драматизъм, все пак ми беше първо заклинание. В началото не се случи нищо и тъкмо да се обърна към Хеката, когато… гадната, тъмна, клокочеща смес, нацепена от десетки балончета, се превърна в гладка, застинала неподвижно, проз­рачна повърхност. Две зелени очи ме гледаха с изумление и още нещо… Жената беше красива по всички мерки, а изненадата я правеше почти неустоима. Дългите смолисточерни коси и мургаво лице продължаваха в изящна шия, украсена със стилна огърлица от раковини. Някъде зад нея се чуваше тих плисък на морски вълни и писъци на чайки.

– Ти? Успял си значи… – в твърдението имаше много повече от излагане на очевиден факт. Усетих радостта и отпускането след дълго стаена тревога, но и множеството неизречени въпроси…