Лицата от портретите на Кольо: Карамфилов е любов, любов и нищо друго

Лицата от портретите на Кольо Карамфилов застанаха пред Под тепето, за да разкажат историите покрай творческите подаръци на големия художник. Чиято ретроспективна изложба бе открита снощи в галерия U P.A.R.K., само часове след 40-те дни от телесната му смърт, сред стотици верни авери и фенове.  Вечерта премина в сладки приказки за приятелство, изкуство и жестовете, които маестрото често е правил към близките си хора.Всички те дружно родиха идеята за подреждане на вернисаж от работи на Кольо К., които той е подарявал през годините. Най-често става въпрос за портрети, рисувани върху всякакъв материал.

Като например лист от
Ралица край портрета ситетрадка, на който художникът увековечава с обикновен молив Ралица Стайкова. Бяхме в кръчма, много хора на една маса, все приятели. Кротко си хортувахме и си пийвахме. Същата вечер бях като японка- с клечки в косата, туника, специфичен грим. „Мноо си японка, слънце”, ми вика Кольо. Гепи един лист от сервитьора и предизвика фурор, тъй като в това заведение рядко хора рисуват по масите- бяхме в един турски ресторант. Отне му няколко минути, а аз се влюбих в рисунката. Той се забавлява искрено, докато правеше портрета ми, истински, аз също. „Само да не го загубиш”, повтори ми няколко пъти. Нямах такова намерение, естествено. Рамкирах го още на другия ден и го пазя като очите си. Този момент ще остане завинаги в паметта ми. Случи се през 2009-та, спомни си Ралица.

Вожда и ВождаДа се взира в собствения си портрет, засякохме емблематичният съдържател на Найлона- Вожда. Нарисува ме миналата година, малко преди 50-годишнината си. Много отдавна ми обясняваше, че трябва да ме нарисува. Че този миг все ни се губи. И го направи. Като се видях, не се познах. Нарочи ме, че съм аз, коментира с усмивка Вожда. Факт е обаче, че много хора разпознават лицето от портрета, без да знаят историята между Кольо и култовия кръчмар. И до днес не разбирам как той ме е видял така и как други ме разпознават, допълва Вожда край портрета си.

Сава Цонев участва в изложба с един от подаръците, които приятелят и съдружник в U P.A.R.K. Кольо Карамфилов му е правил. Другият виси над бара от много време. Портретът на Савата се е превърнал в нещо като запазен знак за арт пространството под земята на улица „Отец Паисий” заедно със рисунката върху салфетка на Вим Вендерс, която той пък подарява на Кольо К. Портретът ми изглежда така, сякаш е насечен. Това е, защото ме
Савата рисува директно на пода, върху дъските. Положи листа и с молив започна една сутрин, на кафе у дома. Завари ме по хавлия и една венецианска плюшена шапчица на главата, тъй като бе студено. Така по халат ме нарисува. Гледайки портрета хората ме възприемат като венециански дож, а не като човек по хавлия след сутрешен душ. Беше 2007-ма година, спомни си Савата.

Около своя подарък от Кольо К. забелязахме колегата му и приятел Наско Хранов. Беше преди 15 години. Бяхме в Трилистник. Едни цигани ни донесоха чувал с гъби- пържихме, ядохме и пихме естествено. В този
Наско Хранов край Ръждатапроцес на културно-кулинарно-алкохолно общуване Кольо страшно хареса един мой стенопис от мазилки от цикъла ми по онова време. По едно време Карамфилов си тръгна, но със стенописа ми в колата. Няколко дни по-късно цъфна при мен с една от Ръждите, както наричам великолепните работи от стария му каталог. Днес Ръждата седи на видно място, погледът ми често се кове в нея. Като огледало е, разказа своята история Хранов.

Портретът на сина си Росен Карамфилов Кольо прави през 2010-та. Случи се след последната ми операция в Австрия. Седяхме на терасата и той както седеше, свали черните си очила и каза: Сега ще те нарисувам. Постоях 30-40 минути в неподвижно положение, доколкото аз с моята динамичност мога да стоя неподвижно, малко му скъсах нервите, той също малко скъса моите, но накрая се получи това. Много истински, много честен портрет. Много правилен в унисон със символиката между мен и него. Веригата между нас няма скъсване. Няма смърт, няма живот, нищо няма. Връзката просто я има и моята работа е да я продължа и да направя така никога да не се прекъсне. Моя работа е и неговата памет от тук нататък. Защото ако има
Росен Карамфилов пред портрета си, рисуван от татко му в Австриячовек, който би се справил с това най-добре от всички- това съм. Ще държа паметта, няма да я изпусна и ще я почитам, твърдо заявява Росен. 

Може би най-рисуваният от Кольо К. човек е и един от най-близките до него мъже- Графа. Той бе представил на изложбата портрет,
Графа и Графарисуван от Карамфилов преди близо 15 години. Всъщност, една от последните работи на Кольо е именно рисунка на масата в U P.A.R.K. с Графа за модел. Пази я, много я пази, каза ми тогава. И днес си задавам въпроса знаел ли е нещо за онова, което ще се случи, казва близо два месеца след последното си импровизирано позиране пред маестрото Графа.

Това е огромното сърце на Кольо- шарено, слънчево и винаги с малко киселина от сивото наоколо ежедневие и проблемите на хората, които никога не му бяха чужди. Сърцето му седи на
Радост Коцева пред сърцето на Кольо К.най-видното място в дома ми. То ми е подарък от една негова изложба в София през 2003-та или 2004-та, не помня вече- толкова много изложби открихме заедно, замисля се третият съдружник в U P.A.R.K.- галеристката Радост Коцева. Тя представи снощи и друг творчески дар от един от най-близките си хора- полуразгърнат пергамент, който разкрива част от дума на латиница завършваща на VE. Коцева си спомня: Като ми го подаряваше ми каза- ако този, който седи на прага ти, не може да разчете какво пише, не го пускай в дома си. А естествено- пише LOVE. Това е Кольо Карамфилов- любов, любов и нищо друго!
Савата по хавлия след сутрешен душ