Целят екип се вдигнал да гледа за пръв път готовата лента в Пловдив
Музиката носи този бунт, несъгласие, съпротива и смисъла на онова време 30 години по-късно
И, да, няма проблем със звука! Публиката го забелязва веднага
Екипът на новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“ пристигна в петък вечер за среща с пловдивчани в Lucky – Дом на киното. Виктор Божинов –режисьор, Ваня Николова – сценарист, Петър Дундаков – композитор, продуцентът Кръстьо Ламбев и първият асистент режисьор Боримир Илков – Боно се срещнаха с публиката ден след премиерата, между прожекциите, в приятната обстановка на клуб Фарго.
Според анонса на разпространителите, става дума за ударен диалог, комични обрати и силна актьорска игра, които изпращат зрителите в историята на музиканти от разпаданала се преди повече от 30 години банда.
Обаче в “Голата истина за група “Жигули” са голи само битието на прехода, егото на твореца, и от време на време неговата душа. И поклона към изкуството и хората, които останаха…
Какво му липсва? – Няма спец ефекти, няма голям бюджет. Няма голи сцени /има само целувка и половина, като цялата е детска/.
И, да филмът няма проблем със звука! Публиката го забелязва веднага.
Проблемът с българския кино звук в “Голата истина …” не съществува.
“Звукорежисьорът Михаил Дичев, с когото работя от много години, е безкомпромисен човек по отношение на звука. Проблемът в българския кино звук не е липсата на хора и липсата на професионализъм, а е липса на време и липса на пари. То е едно и също. Така че, за да звучи филма по този начин в кино, това е работа и всеки добавя по веригата”, коментира възторга на зрителите след прожекцията режисьорът Виктор Божинов.
В “Жигули” няма такъв проблем. Идете на кино и ще се убедите сами.
“Всъщност, когато трябваше да завършим филма и да го чуем в зала, се оказа, че ние в София няма къде да го чуем, защото техническото ниво на голяма част от залите в София е под всякаква критика. И тогава се вдигнахме и филма за първи път го чухме и видяхме с брилянтно качество тук – в това кино, за което просто искам да поздравя екипа на киното и вас – пловдивчани , че имате възможност да гледате филма в оптималното му качество!“ – сподели Божинов.
Очаквахме от него допреди няколко месеца други фирми.
“Ясно е, че “Чам кория” няма да стане толкова бързо. В един момент се заговори за “Голата истина за група “Жигули” и започнахме да се чудим коя е тази група, има ли я”, попита водещият на срещата Влади Севов.
Виктор Божинов благодари на присъстващите в клуб Фарго и каза: “Знам, че пловдивската публика е много ентусиазирана, което е много ценно. Още повече, че в тези времена, в които се срещаме, все пак буквално сме в първите дни на рестарта на масовия кино живот и това също е един голям плюс. Тайно се надявахме, че това ще се случи бързо и хората ще се срещат с филмите първо в кината, след това където и да било другаде.
А защо точно Голата истина…?
Защото е страхотен проект. Може би след “Възвишение” има една такава нагласа у публиката да очаква от режисьора-творец да прави някакви неща, които се движат в определена посока. Аз обаче съм избрал за себе си различно нещо. Искам всеки път да правя различни филми. В различните филми има различна провокация, има различен тип история, различен начин на разказ. Това съответно е среща с други хора, макар че с тези съм буквално като семейство.
Ние със сценаристът Ваня Николова отдавна търсим повод да се насочим към този жанр, говоря за игрален филм. Общо взето в киното един проект се развива доста време. Сега му е дошло времето. Филмът мина през доста перипетии, по отношение на финансирането. Беше отхвърлен няколко пъти от Националния филмов център с много приятни аргументи от типа “финалът е написан, за да угоди на публиката,” което се смята за негатив. Но аз мисля, че за историята трябва да разкаже Ваня”, даде думата на сценариста той.
“’От 2016 г готвя този сценарий. Ние малко започнахме отзад – напред цялата история, защото имахме няколко актьори и не знаехме какво да правим с тях. Казахме си, може би, трябва да напишем сценарий за филм, тъй като нямахме възможност повече да работим по сериала, който правихме последно с моята колежка Нели Димитрова. Написахме една първа версия, поканихме Виктор вкъщи. Той дойде, прочете и каза “Аз сценарий за пенсионери на море няма да правя” и си тръгна.
Аз си казах, че при втората среща ще му взема ключовете и ще ги скрия /бел. авт.: във филма Параскева Джукелова прави почти същото с Михаил Билалов и Филип Трифонов/. След втората среща се наложиха много ревизии. Наложи се да направим многобройни срещи с музиканти, да запишем техните истории, преди да започнем да пишем професионално сценария, не като драматургия, а по-скоро като достоверност за историята на една група, каква би била тя.
После Виктор се включи, след като спечелихме последната сесия през 2019 г. След това наново го пренаписахме, докато стигне до варианта, който гледате днес”, върна лентата назад Ваня Николова.
На срещата публиката се интересуваше как е зададена задачата на композиторите Петър Дундаков и Георги Георгиев, каква да бъде музика в духа на късните 80 и ранните 90.
Дундаков разказа, че екипът по музикалната част се събира за пръв път миналата година през март. “Започнахме да мислим каква ще е идеята. Тази група съществуваше, но как ще я превърнем действително в нещо, което има свой собствен репертоар, звук, своя собствена музикална история и текстове. Аз съм много щастлив и искам да благодаря на Жоро от “Остава”, с които работихме заедно по този проект. Двамата, освен като композитори, трябваше да създадем и чисто музикален концепт – какъв да е жанра музика, защото края на 80-те е много богато нещо, а пък ние всички сме го преживели.”
По думите му, Виктор е имал много ясна идея как да звучи музиката на бандата, а техният опит като хора, които са участвали в групи и са минали през тия години име е помогнал.
“По някакъв начин песните имат отношение и към времето и към това, което, може би, в съвремието загубихме”, коментира Петър, който е бил член на Тибетски сърца.
“Събрахме едни перфектни музиканти. Това, което наблюдаваме на екрана, е симбиоза между таланта на актьорите и в същото време таланта на музикантите, които стоят зад тези образи. Виктор държеше всички актьори да се научат да свирят парчетата и на екрана те наистина свирят. Това, което чуваме е изсвирено от професионалисти, но това което виждаме те наистина го свирят и то създава една особена симбиоза, защото не е просто имитация, а актьорите го преживяват”, издаде части от случващото се зад камера комопозиторът.
Някои от актьорите, като Мишо Билалов и Филип Аврамов, имат музикален опит. Геро обаче проявил изключителна воля и талант. Той действително се научил да свири на барабани. За други, като Митко Рачков, Петър създал специално цветова система.
“Аз му казвах кога трябва да натисне, но пък той беше много ритмичен. Научи мелодиите и беше 3 пъти зелено, синьо, оранжево 2 пъти и така си ги описваше.”
Освен тях като глас във филма участва изключителната певица Ева Перчемлиева. Тя е и на барабаните на финалната сцена. Ева е оперна певица и преподавател в Консерваторията. Нейната история наистина прилича на тази на героинята Соня, изиграна от Ирини Жамбонас.
Другата певица се казва Мариана Добрева и тя е рок изпълнител с много опите в бургаска група “Силует”. На барабаните е Маритн Профиров от П.И.Ф., на баса е Сашо Обретенов от Д2, другият композитор – Жоро от Остава, свири китарите, а Петър – кибордите.
“Направихме една банда, която действително имаше свой живот и даже сега си даваме сметка, че нищо чудно, ние това лято да го обърнем на лятото на група Жигули и да тръгнем на турне.”
Саундтракът е вече е навсякъде, има го на всички дигитални платформи и виждате, че заедно с филма музикалната история на тези герои започва да оживява в България, отбеляза още Петър.
Сценаристът разкри, че текстовете на песните са на Ивайло Вълчев. Повечето го свързват като автор на текстове на Слави Трифонов. Ваня и Ивайло били колеги преди 13 години в списание Мax. “Не бяхме се виждали от тогава и една нощ му се обадих в 11,30 часа и той си вдигна телефона все едно сме се чули вчера. Казах му, “Иво, имам нужда от текстове”. С Виктор си говорехме, че текстовете трябва да зоват за революция и както са били в края на 80-те да бъдат актуални и днес. Истината е, че те бяха писани миналата зима през март месец.”
Виктор Божинов от самото начало държал текстовете на група “Жигули” да са на изключително високо ниво.
“Смятам, че това е един от проблемите на съвременната българска популярна музика. Като изключим “Розов генерал” – бягството на Дарина към попа –във филма има 4 парчета, които са техен репертоар от онова време и те трябва да носят този дух. Последното парче “Няма да е днес” трябва да носи емоционалния опит на тези герои 30 години по-късно.
В текстовете на песните ще откриете, че те имат собствен живот, друга драматургична линия, което беше много важно. Ивайло наистина усети какво искаме да направим. Буквално на един дъх ги написа и те на 99 % са първото нещо, което той предложи. Показателно, че този екип създаде атмосфера и желание нещата да се случват спонтанно.”
Петър Дундаков отбеляза още, че в действителност публиката познава Ивайло Вълчев в „някакъв по-друг жанр“ и в последствие разбрали с режисьора, че той дълго време е отказвал и не се е съгласява да пише текстове за всеки.
След него Виктор разказа как по време на репетиции в студиото, певицата Камелия чува песента “Грозна” и “полудява”. “Каза “Искам правата, искам да направя “Грозна” своя песен. Аз ще открия догодина летния сезон на Какао бийч с това парче. Ще изкъртим Слънчака. Кой е писал текста? Ах, този Ивайло, две години го ровя да ми напише текст.”
Продуцентът Кръстьо Ламбев твърди, че са сблъскали три атома:
“Всеки работи в друг жанр. Те разчетоха филма и тук улучихмe. Всеки продуцент би мечтал да работи с такъв екип. Много съм благодарен, че успяхме да мотивираме себе си да пуснем този филм, въпреки всичко. С Виктор си казахме, ако ще две кина да работят, го пускаме. Да дадем една глътка свежест на публиката. А сега видяхме, че това не е просто свежест, това е надежда, че наистина нещата продължават и трябва човек да е активен и позитивен към живота.”
Вярата на Виктор, че локалното заглавие носи повече потенциал за местната аудитория, отколкото, например – Годзила или Кинг-Конг е другата движеща сила в процеса.
Има едни друг факт от миналия четвъртък – голата истина е, че за първи път български филм излиза едновременно в 35 града, на над 70 екрана и над 200 прожекции всеки ден.
“Това не се е случвало досега и което е по-любопитното, че въпреки там 30, 50 %, залите са пълни, което показва желанието на хората да се върнат в киното, да съпреживяват история в кино” категоричен е режисьорът Виктор Божинов.
