Андрей Киряков
Георги Стойков Раковски е роден в град Котел през 1821 година. Както той сам казва, това е годината на гръцкото въстание за независимост, година в която намират смъртта си много българи, участвали или обвинени за участие в това въстание. Тази размирна година сякаш определя бурния път на Раковски. Няма да е пресилено ако да кажем също, че в началото на 19 век, град Котел е политическата столица на България. Трудно може да изредим всички известни личности, родени в този балкански български град. Котел е родно място на учения Петър Берон, на духовника и епископ Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, на водача на националното църковно движение Неофит Бозвели, на османският държавник и княз Стефан Богориди, също и Гаврил Кръстевич и на още много други видни личности оставили следа в историята на България.
В града съществувала и силна родова памет, както и спомен за стари славни времена и личности. Ето какво заявява сам Раковски в своята започната, но незавършена биография: „На четири часа път от Котел се намирал стар град под имя Раково.” Оттам идва родът на баща му. „Тойзи град Раково, продължава Раковски, е бил отечество храбраго Бояна, кой предвождал цар Симеоновое войнство под цариградските стени и е насилил цариградската стена откъм Златия Врата крепости, а подир бързото примирение цар Симеоново с византийците поради нападенията на маджарите на българските граници Боян е бил избран от Раковското общество на общенароден събор за предводител на войнството, което е било изпроводено против маджарите. Боян е храборно победил маджарите и продрал е до чехите, от де се е завърнал с голяма слава, водящ и много заробени. Раково е разорено от турците много после от паданието на Българии и една част от жителите му се приселили в Котел, а друга в Сливен.”
В този стар български град имало четиристотин дюкяна, в които се е работил мед (бакър). Оттук предполагаемо идва и името – Бакърово – Раково. Но по-важното е друго – историческата и родова памет, която се е съхранила в продължение на 9 века от жителите на този град и техните наследници…! Съвсем не случайно, следователно, Георги Раковски проявява такъв жив интерес към народните старини, към нашата българска история, към нашия български език.
Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. По късно през 1934 година продължава образованието си в Карлово, при известният учител Райно Попович. В края на 1837 година заминава за Цариград, където продължава образованието си в известното училище в квартала Куручешме. Тук Раковски получава много добро образование, овладява и административния език на османската империя – персийски. Оттук започва и запознанството му с древните езици санскрит и авеста. Малко познат е фактът, че Раковски е говорил и познавал добре близо десет чужди езика – гръцки (и старогръцки), турски, френски, руски, сръбски, влашки (румънски), немски, малоруски (украйнски), персийски, а вероятно и други.
На двадесет години Раковски напуска Цариград и заминава за Румъния, където се готви бунт. За участието му в тези събития и Браилския бунт от 1842 година, той е осъден на смърт, но успява да избегне присъдата, като избягва и се установява в Марсилия, Франция. Тук в продължение на година и половина Георги Раковски посещава библиотеката в града и се запознава с най-новите изследвания на френските учени по въпросите за индо-европеистиката, откъдето тръгват и неговите научни интереси в тази посока. Научното творчество на Георги Раковски, което до ден днешен е засенчено от патриотичните му дела и дейност, отговаря напълно на изискванията на научните съчинения от средата на 19 век. То е напълно съизмеримо с творчеството на учени като Юрий Венелин, Александър Чертков, княз Михаил Оболенски и други, оказали влияние върху българската наука.
След завръщането си в България Раковски отново се установява в Котел. Бащата на Раковски, като виден и богат гражданин, представител на еснафа е защитник на населението. Той е наклеветен от петима котленски чорбаджии, очевидно с протурска позиция, поради което Раковски баща и син са осъдени и изпратени в Цариградските „темни зандани”, осъдени на 7 години затвор.като оставим настрана несгодите от този близо четиригодишен престой в затвора, Георги Раковски сам споделя, че това за него се превръща в една школа, един неочакван университет, където той изучава системата на турското управление, политиката, научава тайните на управление на огромната империя. Поради учеността си завързва и немалко връзки с видни османски държавници. Той излиза от затвора през 1848 г, но за съжаление здравето на баща му е разклатено от този престой в тъмницата и малко по-късно той умира.
През 1854 година Раковски организира чета от десетина души, с които тръгва от Цариград към Странджа и оттам към Балкана, за да посреща руските войски, които ще дойдат да освобождават България. Руските войски обаче се оттеглят през есента и Раковски разпуска четата си. За известно време се укрива близо до Котел, като по това време пише и първа редакция на поемата си „Горски пътник”. Скоро след това Раковски напуска България и чак до смъртта си през 1867 година, не успява да се завърне повече в милото си отечество.
Понеже революционната и публицистична дейност на Раковски е добре известна, няколко кратки думи още върху научната му дейност. Въпреки архаичния начин на изразяване, който Георги Раковски използва в своите научни съчинения, прозренията по много от въпросите, свързани с нашата реч, с нашият уникален, а също и универсален български език, остават може би ненадминати. Ненадминати остават и неговите прозренията за разпространението на ранното християнство на Балканите, първом сред македонските и останалите южни българи (разбирай местното тракийско население) от самия апостол Павел, а чак няколко века по-късно и сред гърците. Невероятни са и прозренията му по отношение на гръцкото племе, с какво то се е занимавало от древни времена, как се е занимавало с политика и администрация, как е печелило от езическите светилища и как по-късно е прехвърлило същите си тези занимания върху християнската вяра. Много интересни са наблюденията на Раковски върху римското владичество по българските земи. За това как част от централна и източна България, Средногорските и Задбалкански полета, старият Балкан, остават на практика извън римското управление. Подобна теза е прекопирана и изказана от съвременни историци по отношение на петвековното османско владичество в българските земи. Раковски се спира подробно и на присъствието на галатите (келтите) три века преди Христа по българските земи.
През 1962 година Георги Раковски организира т.нар. Първа българска легия (легион) в Белград. Той издава вестниците „Будущност”, „Дунавски лебед” и други. Автор е на „Привременен закон за народните горски чети за лято 1867-мо лето”. Поддържа активни дипломатически отношения с представители на чужди държави.
Цялата природа на Раковски е най-кратко и добре уловена от Иван Вазов, който в стиховете посветени на Раковски пише: „мисъл и желязо, лира и тръба – всичко ти бе вкупом за една борба!”
Действително такъв е образът на Георги С. Раковски – революционер, публицист, дипломат, поет и писател, а не на последно място и учен.
Поклон пред паметта му!
