Бултрасите до мечтата… и още напред
Жълто-черното пътешествие до Бургас пред обектива на Под тепето
фоторепортаж на Иван Кирев
18-годишно чакане и Ботев потегли. Потегли към Лазура в Бургас. Бургаски вечери, рибарски мрежи, сръчно изплетени от тънка мъгла. Тази песен на Фамилия Тоника изцяло подхожда на десанта на жълто-черните до морето. Прекрасна вечер, рибарят бе вратарят на Астана, който не успя да схване петорната плетка на Огнянов, Неделев и компания. А мъглата бе публиката на Ботев. Това не е мъгла, а тайфун. Тя помита всичко, дори мощните урагани Айвън и Катрин, вилняли в САЩ. Изригването на бултрасите започна от бул. Източен в Пловдив. Часът бе малко след един на обяд. Три празни автобуса чакаха пред Колежа.
А напълването им с фенове траеше, толкова, колкото петте гола във вратата на Астана – само двадесет минути. Дори част от феновете бяха принудени да се качат на малко бусче, което бе като резерва, но скъпоценна. И походът към морето стартира. Започна още от изхода на Пловдив. Дайте бира, че ума ми не го побира, провикна се един запалянко от най-задните редици на автобуса. Хайде пейте, хора. Тук не е спален вагон, подканваше друг всички във возилото за активност. От кой отбор си? От Ботев Пловдив! Един отбор е на света, завинаги в нашите сърца. За нас е той религия. О, Ботев Пловдив – най-великият! Куфееха жълто-черните, докато гледаха магистрала Тракия. А тепърва ги чакаше изненадата. Стой!!! Спри рейса, провикна се друг бултрас. Бирата дойде много, трябва да пусна една вода, добави фенът.
А бяхме само малко преди Стара Загора. Около половин час почивка и пак към Лазура. А през паузата освен олекотяване се взимаше и още бира и вода. Подаръкът на пловдивчани бе пълен, когато разбраха, че само те ще сефтосат новата магистрала Тракия от участъка от Ямбол до Карнобат. Идеално, тъкмо за по-кратко ще стигнем до морето, коментираха радостно запалянковиците. Шефе, карай направо към плажа, кодошеха се към шофьора ботевистите. Пътят премина и през един доста неприятен участък. Там, където по-рано през деня, на път за Бургас, катастрофира фенът Йордан Стойков. Всички премълчаха за минута и се помолиха за бързо възстановяване на Даната. И тъкмо преди влизане в морския град, един ултрас от задните седалки отново се пошегува с шофьора. Ако обърнеш рейса на следващото кръгово за към Пловдив, ти давам 21 коефициент. Ще ми стане густо, майтапеше се запалянкото. Водачът на рейса не му обърна внимание и продължи с пътя. А само след няколко метра, пловдивчани видяха и огромна жълто-черна рибка, част от реклама на списание. Ето идваме и пастървата вече е от Ботев, коментираха с усмивка феновете. Рейсът спря точно до ресторант на име Колежа. Е шефе, аз ти дадох 21 коефициент и ни закара на Колежа, казаха възсторжено бултрасите на драйвъра. Часът бе малко след 17. Айде, на пясъка. Обявяваме код жълто на плажа, а след това на стадион Лазур, казаха запалянковците и с бодра ботевишка песен атакуваха плажа. А там ги очакваха близо 2000 фенове, които разпускаха. Празнеството там бе в най-айляшкия си вид. Бири в двете ръце, пасове на мини мач, разхлаждане във вълните, фризби. Плажът се превърна в жълт тайфун. Снимай, да ни се видят шкембаците, подканяше нашият човек на плажа един от феновете. Виейра към Неделев, Неделев подава към Анисе и голлл, тези думи можеха да се чуят от две деца, които подгряха с мачле. И изведнъж стана време за истинската игра – Ботев – Астана. За норматив плажът се изпразни, а всеки с шал потегли към стадион Лазур, за да види голеядата на канарите във вратата на казахстанците.
Изминахме дългия път до мечтата си и най-красивото е, че сега продължаваме напред. Спряхме да мечтаем, започнахме да фантазираме, казаха след фантастичния мач на влизане в автобусите вдъхновени феновете.