Приходите на Старинен Пловдив за 2021-ва са сравними с тези от 2019-а

40 на 100 от тях идват от новооткритата Епископска базилика на Филипопол 

Доц. Елена Кантарева, директор на ОИ ”Старинен Пловдив” разказва в интервю за Под тепето за новата програма „Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив“  

Горе-долу преди две години журналистическото братство в Града под тепетата изкачи Трихълмитео до управлението на Общински институт “Старинен Пловдив”, за да  посрещне току-що слезлия от екрана нов директор Богомил Грозев. Час и половина по-рано той съобщи в ефир, че ще става директор на Стария град.

Водещият на Нова Богомил Грозев оглави „Старинен Пловдив”

„Не всичко в живота е пари в края на краищата!“

Последваха 100 дни толеранс, по негова молба.

Богомил Грозев: Екипът на Старинен Пловдив е много добър!

Няколко хиляди лева струват нощувките в хотела, в който е отсядал на Богомил Грозев в Стария град

Ремонтираха и оборудваха две чисто нови общински жилища за Богомил Грозев с публични средства

И така над година и половина… Това “чудо” мина и замина, а аз като журналист бях обвинена, че упражнявам тормоз над човека, преследвам го лично, за да разбера къде спи и гоня користни цели.

Две години по-късно изкачвам Трихълмието за интервю с доц. Елена Кантарева, и.д. директор на ОИ “Старинен Пловдив” от месец юни 2021-ва г., която не се нуждае от допълнително представяне пред нашата аудитория. 

Доцент Елена Кантарева-Дечева, лечителката на мозайки: Разказ за себе си и за Базиликата

Госпожо Кантарева, във вашия случай ги нямаше тези 100 дни толеранс и то не от политическа дипломация, а защото като че ли всички бяхме убедени, че няма смисъл да ги даваме и нямате нужда от тях. Подозирам, че дълбоко в себе си, сте имала притеснение за тази стъпка, така ли е?

Не, аз общо взето в движение преминах от заместник директорство към директорство, тоест не се промениха много от нещата, които работя. Просто отговорностите са ми повече. Не мисля, че съм имала някакъв страх, но съм ви благодарна за “медийния комфорт” на всички журналисти в Пловдив. Мисля, че не сме дали повод за някакви негативни неща.

Поводът да съм днес при вас е един проект, който е публикуван за обсъждане на сайта на Община Пловдив: Програма „Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив“ за финансиране на инициативи по консервацията и реставрацията на фасади и художествени елементи на сгради, находящи се на територията на АИР „Старинен Пловдив“. Това е един документ, който културната общественост под тепетата чака от години. Разкажете в резюме приоритетите в него какво и как се очаква да стане, начинът, по който да се случи.

Тук работим в много добро взаимодействие с ресорния ни зам.-кмет г-н Пламен Панов и с Община Пловдив. Радвам се, че най-накрая финализирахме тази програма и вече има възможност и гражданите да се запознаят с нея. Надявам се на тяхната активност, защото за нас обратната връзка и тяхното мнение са изключително важни.

Решихме да започнем с финансиране на част проектиране и то най-вече за реставрация на фасади. Целта и интересът тук е целият резерват Старинен Пловдив да има един много добър автентичен облик, а това на първо четене се вижда от фасадите на къщите. Няма как общината с общински средства да финансира по-сериозни ремонти по частни къщи, така че решихме и се ограничихме първоначално на фаза проектиране. Нека да тръгне програмата, да видим какви ще са финансовите параметри и на следващ етап да решим дали бихме могли да подкрепим и част от самите консервационни дейности.

Мисля, че това е първото нещо, което прави впечатлени при едно прочитане по диагонал на програмата. Повечето хора си мислят, че ние ще финансираме процеса на реставрация на фасади. При задълбочено прочитане става ясно, че ще се финансира самото проектиране и съгласуване на цялата проектна документация с НИНКН и МК.

Това, само по себе си, е един много трудоемък и дълъг процес.

Да, така е, но за да бъдем сигурни, че тези проекти там ще имат положително становище и зелена светлина да бъдат реализирани, с това започваме. Такива програми има в Софийска община и в Бургас. Ние няма как да останем по-назад, защото мисля, че тук сме много по-богати на недвижими културни ценности, особено визирайки резервата Старинен Пловдив.

При тях на какъв етап са, има ли вече случили се дейности?

Да, мисля че в София дори финансират частично и самата реставрация. Те действат от повече време. За Бургас не мога да кажа на каква фаза са, но нека да видим как ще тръгне при нас подобна програма.

Под шапката на Старинен Пловдив от миналата година има и нов обект. Нека да кажем на този етап за колко обекта се грижите и да разграничим дейностите, с оглед на част от аудиторията, която си мисли, че директорът на резервата е едва ли не кмет на Стария град и отговаря за всичко в тази историческа част на града?

Да, така е било в миналото. Може би това си е имало своите предимства. Тогава хората са можели да се обръщат към кмета на Стария град за всичко, включително и за инфраструктура, за улични настилки, за други проблеми, докато сега не е така. Да, може би имат все още такова отношение хората, но ние сме ограничени…

Доколкото виждам те продължават да се обръщат към вас за такива проблеми.

Обръщат се и ние препращаме техните въпроси и проблеми към съответните органи – дали е район Централен или Община Пловдив – ние не протестираме, тъй като също сме заинтересовани всичко на територията на Стария град да е както трябва.

Общинският институт управлява над 12 обекта, които са разнообразни. Една голяма част са възрожденските къщи на територията на резервата, друга част са археологически обекти, в това число: Античен театър, Римски стадион и двете базилики. Одеона с форум Север, който все още не е експониран, няма още Акт 16 , но е пред завършване, също е в нашия баланс, както и Източна порта. По тези два обекта все още никакви дейности не предприемаме.

Най-големият ни и най-нов обект това е Епископската базилика на Филипопол, която за наша радост тръгна изключително добре и в тези времена все още се радва на висока посещаемост и интерес. Разбира се, съответно носи и приходи на института, но заедно с това вървят и много проблеми. Знаете, че не можахме да усвоим тези 20 бройки, които бяха предвидени, така че Старинен Пловдив се справя с наличния собствен персонал, който има. Беше обучен екип специално за Голямата базилика. Точно преди една година започна обучението на част от екипа на Старинен Пловдив и сме формирали неголям екип, който постоянно да работи и обслужва и двете базилики – Епископска и Малка.

Защо не се случи усвояването на тези 20 бройки?

Въпросът е много сложен. Може би трябва да бъде отправен към Община Пловдив. Знаете, че с решение на Общински съвет бяха дадени на Археологически музей. Имахме съвместни разговори по въпроса какъв екип ще бъде нужен. Това беше предвидено много преди да се открие Базиликата. Още в процеса на реализация на проекта, съвместно с Америка за България и Старинен Пловдив. Аз тогава не бях част от екипа на резервата, но съвместно бяхме определили какъв тип специалисти ще ни трябват и колко души, за да обслужваме този обект, но така или иначе това не се реализира.

Факт ли е, че това е цифрата, която като брой хора и специалисти все още е необходима? Разбираме, че имате трудности, от гледна точка на заетост на екипа?

Голяма част от нашите обекти, включително двете Базилики, някои от Възрожденските къщи, туристическите информационни центрове, които също ние обслужваме, Римски стадион, Античен театър работят без почивен ден, за разлика от другите музеи в Пловдив. Само сега в зимния сезон, когато е намалял туристопотока, си позволихме да има два почивни дни – в неделя и понеделнк – за част от къщите и другите обекти. Така че нашите служители, които обслужват тези обекти работят на един много сложен сумарен график и поради това изпитваме затруднения. Няма как да затворим обекти като Античен театър, Епископска базилика, Римски стадион и двата ТИЦ-а да почиват, дори и един ден през седмицата, защото там постоянно има посещаемост.

С оглед нарастващите цени на електроенергията, въпреки мораториума, 100 процента и при вас сметките за ток са хвръкнали жестоко?

Много е трудно, напрво ми се подкосиха краката като чухме сметката за ток. Последната ни сметка за всички обекти е около 50 000 лева. Всички музеи кандидатствахме по програма за целево подпомагане към фонд “Култура”. Нашата субсидия е 70 хил. лв., които се отпускат за седем месеца, но ще ни стигнат за месец и половина. Така че се надяваме да продължим да имаме приходи, но за съжаление тези приходи ще отиват само и единствено да си плащаме тока.

Предстои обсъждане и приемане на държавен и общински бюджет, Старинен Пловдив ще иска ли повече средства?

Ние вече си подадохме нашия проектобюджет. Разчетите ни за собствени приходи са на база миналата година, когато имахме едни доста добри приходи. Те могат да се сравнят с тези през 2019-а, но всичко това е само заради Епископска базилика. Над 40 на 100 от общите приходи на Старинен Пловдив се дължат на нея и за това тя ни е изключително важен обект. Ние полагаме всички усилия, така че тя да бъде постоянно отворена в едно много добро състояние и до приема туристи.

Можем ли да кажем, че в сегашната криза крепим короната на Епископската базилика?

Тя до голяма степен ни спасява в тази ситуация.

Кой ще стопанисва Епископската базилика на Филипопол?

Всъщност двата ни обекта – Античен театър през летния сезон и Епископската базилика, Слава Богу, целогодишно – дори в тези тежки зимни времена, когато туристите намаляват и спада интензитетът на посещаемост, в Базиликата постоянно има посетители и интерес към други събития, които ние предстои да разработваме.

В момента е много голям интересът от училищата към занимания с мозайки за деца в различни възрастови групи, което се надяваме скоро да можем да предложим.

Скоро бяхме споделили как едно дете написа стихотворение и направи презентация за Базиликата, Соня Митева се казва. Та се е амбицирала, може би иска да следва вашата професия, изпрати ни едни въпросници за интервюта на мен, към реставратора и уредника на Базиликата. Така че се надявам и други деца да следват нейния път и да бъдат вдъхновени от нашето богато културно наследство.

Базиликата има търговска част със сувенири и уникални предложения за подаръци. Там как се развиват нещата?

Ние работим доста в тази посока. Сега преди празниците успяхме да заредим магазина с календари, планери. Вече има еко торбички с мозайките, изработени от нашата дизайнерка от Старинен Пловдив.

Работим и с много други фирми, които произвеждат сувенири. Част от тях се бяха явили на конкурса, организиран от фондация Америка за България. Продължаваме да зареждаме от техните стоки. Книгата на проф. Табаков за символите в мозайките много добре се продава в магазина. Имаме дори и списък със записвания и поръчки от музеи и хора от цялата страна. Опитваме да правим доста добра реклама и на магазина, и на Базиликата. Знаете тя си има собствен сайт, фейсбук, Инстаграм. Вече ние поддържаме сайта, прехвърлен ни е от фондация Америка за България и ние го обслужваме.

Булките по принцип имат страхотен интерес към къщите в Стария град, Античен театър и в краен случай Римски стадион, ако всичко друго е заето, така ли бе през изминалата година?

Има, има. Мисля, че имахме сватби в Балабанова къща и Хиндлиян, Античен театър, и в Малка базилика, а в Епископска базилика сме имали вече фотосесии, но още не и цяла сватба.

Според вас Античен театър трябва ли да има директор?

„Гьонсуратлъкът има своите граници и Здравко Димитров ги прекрачи”

Директор на Античния театър? Не, не мисля, не! Ето вижте, зимата е един абсолютно мъртъв сезон за театъра и той работи само като туристически обект. Натовареният сезон е летния, разбира се, но тук е също много сложно. Тази година вече приемаме заявления за 2023-та, така че и тук не е лесно. Поне двама наши служители работят с графика за Античния театър и отговарят на потенциални кандидати, които искат да провеждат някакво събитие.

Какво предстои да се случва с Античен театър и още новини от Старинен Пловдив очаквайте в продължение по темата.

Exit mobile version