Не повече от двадесетина граждани поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски за 187-годишнината от рождението на Апостола на Свободата. Жегата от ранните часове на деня очевидно отказа пловдивчани от усилието да застанат под монумента на Дякона. Направиха го единици, както и дежурните политически организации и официалните лица, които също не бяха много. Разбира се, там бяха представителни формирования от Пловдивския гарнизон и военен духов оркестър.
В началото на възпоменателната церемония, Мария Генчева изпълни част от стихотворението „Левски“ от „Епопея на забравените“ на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Слово произнесе Атанаска Колева – старши учител по „История и цивилизации“ в Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“ – Пловдив, носител на множество награди като преподавател.
„Днес приемаме свободата като даденост, която не разбираме напълно. Оценяваме една минимална част от свободата, но дори с нея сме непосилни да се справим. Комфортно предпочитаме да се спотайваме в лоното на безличието и безучастно да наблюдаваме действителността. Същите сме като онези дребни душици от преди век и половина, които предпочитат личното си благо и интереси“, каза в словото си Атанаска Колева.
„Всяко българско поколение, всеки българин открива „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде известна на обединена Европа и цялото човечество…
И, ако следваме идейното наследство на Левски, може би някой ден ще проумеем неговия невероятен исторически оптимизъм и вяра в България и българите – въпреки риска, всевъзможните трудности и огорчения“, завърши развълнувана г-жа Колева.
Церемонията приключи с полагане на венци и цветя на паметника.