Айлякът е измислен във Франция през XIX век

Има си научно понятие за състоянието на пловдивчани 

По-научно е да си казваме „Фланер“   

Таня Кънева

– Какво е „Айляк“? – попитал един cофиянец.
– Айлякът не може да се опише… – казал мъдро пловдивчанинът – просто го бичиш!
 

Екипът на Под тепето тръгна по следите на думата „Айляк“, след като уважавания от нас писател, драматург и журналист Александър Секулов   дръзна в национален ефир да се обяви против налагането на налагането на внушението „Айляк“ върху Пловдив и заяви, че за него това е „отвратително“.

Според дебелите речници на български език „айляк“ е съществително име от мъжки род. Тълкува се като „състояние на спокойствие и удобство“, а етимологията на думата идва от турската „aylak“, която буквално означавала „безделник“. Според „турския google“ айляк е човек, който няма работа в момента. Проучването ни показа, че думата е в употреба в съвременния турски език и в разговори се използва активно именно в положителното значение на „свободен съм и съм отворен към предложения“ .

Айляк е неперведима българска дума, широко използвана, за да се опише определено желано състояние на ума. Да бъдеш „айляк“ означава, най-общо казано, да бъдеш върховно отпуснат недосегаем за външен натиск и отворен към удоволствията от съществуването. За пловдивчани айялкът е не просто временно настроение – това е начин на живот. Така американската телевизия CNN се опита да обясни през декември м.г. на зрителите си по целия свят какво означава думата, известна широко в България и използвана единствено по отношение на пловдивчани.

По време на проучването ни обаче се натъкнахме на една статия на проф.Евдокия Борисова от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, публикувана в първи брой на новото двуезично списание за култура и изкуство „Небет тепе/Nöbettepe”. В „Градът като литературна метонимия на Балканите“ проф. Борисова сравнява Пловдив и Истанбул.

 „… балканският човек чувства града с всички фибри на тялото си. Градът ни тласка към освобождение, помиряване и толерантност, може би точно защото е съчетание на огромно количество сетивни импулси: звуци, гледки, ритъм, анонимност,регулирано време и поведенчески мултипликации. Затова типичното състояние на градския човек е фланеризмът.“  За понятието фланеризъм проф. Борисова цитира Соња Стојменска-Елзесер – Шетањето низ градот (фланеризмот).

Е, за това вече се наложи да ровим „македонския google“. Та Соня Елзесер обяснява зараждането и развитието на понятието така. „Понятието за фланеризъм има ясен ангажимент към традицията на френската литература от деветнадесети век, започвайки с Оноре де Балзак и Чарлз Бодлер. Но кулминацията си терминът добива по време на хуманизма и преживява през двадесети век. На научно ниво се свързва с уюта, с насладата от усещанията на разхождането, с безделнично и неприпяно, с  любопитстване, което във феномена на града черпи от красотата на изненадата.

За два века Фланерът от фигура или метафора в литературата се прехвърля на ниво култура и то точно по отношение на градското пространство. Фланеризмът е категория, която се вписва предимно във визуалната култура… Когато се скита из града, фланерът винаги носи средната стойност между истинския град и това, което той си въобразява, или иначе казано – той изобретява града.“

Лошото е че в „българския google“ няма да намерите нищо за фланеризъм, обаче френският си знае работата и вече ви е ясно защо. „Flânerie“ е акт на разходка, заедно с всичките му придружаващи асоциации за отпускане.  А Глобалната мрежова енциклопедия е смляла фланеризма в разбираем вид:

„Фланерът беше преди всичко литературен тип от Франция от 19-ти век, който е от съществено значение за всяка картина на улиците на Париж. Думата съдържаше множество богати асоциации: човекът на свободното време , безделникът, градският изследовател, ценителят на улицата…

Модерният град трансформира хората, като им дава нова връзка с времето и пространството, въвеждайки в тях „блажено отношение“ и променящи основните понятия за свобода и битието…

Фланерът (или аайлякът) е поетично описание на ефимерната природа на съвременния градски живот, без акта на нисшото потребление.“

В процеса на проучването ни се оказа, че концепцията за фланера/айляка е важна в академичните дискусии за феномена на модерността, а напоследък урбанистите я изучават.

Exit mobile version