Ново двуезично списание за култура тръгва от Пловдив

В редакционния съвет са професори, доктори, писатели, преводачи и журналисти

Българско-турският литературен клуб ще изава „Небет тепе/Nöbettepe” четири пъти годишно 

Днес пътува към библиотеки и читалища

Таня Грозданова

„Първата и най-логична асоциация с „небет тепе” е „небет шекер”… Всъщност името му произлиза от друга дума с подобно звучене – турската „ньобет”, използвана в значение на „стража”…  Другото наименование на хълма е „Музеев”, като това му име го свързва с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. Като си даваме сметка, че никое от тези имена не е случайно, си пожелаваме, от тази есен насетне, това вълшебно място да бъде свързвано и със списанието за литература, култура и изкуство, което държите в ръце. За целта, ще имаме грижа то да е вкусно и целебно като небет, при това – без опаснот от диабет за четящите текстовете му на български и турски език…”/д-р Азис Назми Шакир-Таш* из „_{НЕБЕТ ТЕПЕ-НЕ БЕЗ ТЕПЕ-НЕБЕ С ТЕПЕ}/”

Така започва предговора на български език на новото двуезично списание за култура „Небет тепе/Nöbettepe”, което се роди в древния и вечен град под тепетата и носи името на едно от тях. Изданието бе представено през уикенда от неговия коориднатор Шенар Бахар в тематичната обстановка на култовата сладкарница на Джумаята. Списанието на Българо-турския литературен клуб в Пловдив ще се издава четири пъти годишно. Списва се на двата езика и основната му мисия е да популяризира съвременните български творци в Турция, и турските – в България.

И ако тези встъпителни думи не са ви накарали да го потърсите и зачетете, то съставът на редколегията ще го стори, защото е респектиращ. Когато погледнете редакционния съвет, ще видите, че мнозинството от двигателите на единственото у нас списание за култура на български и турски език, са хора, които имат своята академична кариера и вече са оставили значими следи в турската и българската литература, утвръдени преводачи и един журналист. Освен любовта към литературата, изкуството и културата на двата народа, ги обединява и факта, че всички те са родени в България.

Главен редактор е Кадрие Джесур**, завършила висше образование тук в ПУ, живее вече 20 години в Турция, където преподава и работи като преводач. Работата ѝ често я води в Пловдив. Превела е и редица книги на съвременни турски автори, печатани от ИК „Жанет 45“.

Проф. д-р Хюсеин Мевсим *** е другото познато име на четящите в редколегията. Един от най-добрите преводачи на двата езика. В годините на демокрацията, благодерение на него българската драматургия добива популярност в южната ни съседка, превежда и турски пиеси, които се играят на нашите сцени.

И още: д-р Антон Баев, председател на местното писателско дружество и състудент с Джесур и Мевсим, Айсер Али-журналист от националното радио, проф. д-р Елена Гетова – зам.декан в ПУ/археология/, д-р Харун Бекир – преподавател във факулетата по журналистика на ПУ проф. д-р Евдокия Борисова от Шуменския университет, д-р Мемент Шукриева от Шуменския университет и Сехабат Несип.

На корицата на първи брой са красивите картини на родения в Момчилград художник Камбер Камбер – „Мелодия” и „Родопски пейзаж”, а материалите, включени в премиерния брой, са отпечатани като дарение с изричното разрешение на авторите, които не получават хонорар.

На страниците на книжката ще се запознаете с част от творчеството на най-добрите съвременни турски писатели-преводачи: Мехмет Тюркер Аджароглу, Ахмет Емин Атасой, Кадрие Джесур, Хюсеин Мевсим, Исмаил Бекир Аглагюл и Мюмюн Тахир. Сред българските автори в това издание са: Евдокия Борисова, Антон Баев, Мира Душкова, Иван Пейчев и други.

„Необясними неща се случват в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите водачи се люшкат от една до друга крайност в оценките си. .., хем да не развалят добрите съседски отношения, ние сме богати с няколко значими писателски фигури, гордост за нашите две държави. Това са писатели-преводачи, които методично и безкористно създават културни мостове в отношенията България – Турция. Тяхната медиаторска роля се равнява на забележителна дипломатическа дейност в името на добросъседството и опознаването,” казва истината в последните страници на списанието Анжела Димчева.

Списанието се стремим да представя нови произведения от турската и българската литература и изкуство. Желанието на екипа е да се превърне в  платформа за споделяне на читатели, особено за млади писатели и художници, които имат познания и на двата езика. Всъщност, списанието цели да ни докосва не само с литературата, но и с всички клонове на изкуството на двата народа.

„Небет тепе” е поредната инициатива на Българо-турския литературен клуб****, създаден преди пет години. Списанието ще излиза 4 пъти в годината, като годишните времена. Ще се разпространява на принципа на даренията – всеки читател сам ще прецени колко пари да даде за списанието”, уточни координаторът Шенар Бахар.

Списанието не е търговски продукт, а Клубът е неправителствена организация. Всеки, който иска да прочете „Небет тепе“ и да отвори място в личната си библиотека за него, може да се свърже с клуба на страницата му във Фейсбук или на електронната поща- [email protected] и да го получи по куриер. Любопитните от Пловдив и региона ще могат да го намерят и в НБ „Иван Вазов”, както и в читалищата, за където то пътува още днес.

„На корицата на втория брой нашите читатели ще докоснат изкуството на любимия Недрет Ясар. Също така обръщаме внимание на присъствието на театрални произведения на двата езика, рецензии за кино, статии за нашия музикален свят, изкуството на превода, интервюта с художници,” повдига завесата за това какво ново да очакваме главният редактор Кадрие Джесур в интервю пред турска медия.

–

*д-р Азис Назми Шакир-Таш, управител на списанието, е роден през 1973 г. в Смолян. Завършва арабистика в Софийския университет и е Доктор по история на науките от Истанбулския университет. От 1991 г. печата поезия, проза и преводи в българската и турската периодика. Автор е на стихосбирката „Повод за небе“, превел е на български от арабски и турски редица класици. Преподава арабски език в университета „Сабанджъ“, в Босфорския университет и в София. Бил е един от преводачите на защитата на медиците ни в Либия. На него дължим куп преводи на поезия от турски и арабски, три преведени съвременни турски романа, а в Турция му дължат превода на „Житие и страдание грешного Софрония“.

**Кадрие Джесур, гл.редактор, е родена през 1968 г. в Момчилград. Завършва предучилищна педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и турска филология в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Нейни стихове на български излизат в регионални, университетски и централни издания до 1989 г., когато заминава за Турция. Живее в Истанбул и е активен преводач на художествена литература от турски на български и от български на турски език. В нейни преводи турската читателска аудитория продължава срещите си с разказите и стиховете на: Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Христо Фотев, Любомир Левчев, Антон Баев, Едвин Сугарев, Валери Петров, Петя Дубарова и други. Превела е и редица книги на съвременни турски автори, печатани от ИК „Жанет 45“.

*** Хюсеин Мевсим, проф. д-р, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали. Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989). Установява се в Турция през 1991 г. Защитава магистратура (2002) и докторат (2005) в Института за социални науки на Анкарския университет. В момента преподава български език и литература във Факултета по език, история и география на същия университет. Автор на книги и изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач на български и турски на различни антологии и сборници. Негова е заслугата за превеждането и поставянето на редица български пиеси на театралните сцени в Турция. Проф. Мевсим е превел произведения на Йордан Радичков, Стефан Цанев, Божана Апостолова, Христо Бойчев, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Любомир Левчев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Антон Баев, Едвин Сугарев и други.

****Българо-турският литературен клуб е създаден преди пет години и участва в редица събития в двете страни. По тяхна покана в Пловдив гостува архитект Фикрие Булунмаз с екипа си, които реставрираха българската Желязна църква в Истанбул. Литературният клуб е партньор и на фестивала „Пловдив чете“, а преди два месеца заведоха за втрои път деца в неравностойно положение на експедиция в планината Немруд.