Бутерброды со шпротами

Запечени сандвичи от ръжен хляб с шпроти, майонеза и кисели краставички

Креативно Гладен

Абсолютна класика на руската трапеза (така известна като ‘застолье’); както неведнъж ще чуете от всеки четвърт- , полу- или пълен руснак – неизбежна част от всяка празнична вечеря в по-голямата част от бившия СССР.
Корените на тази всенародна любов ще открием не само в неоспоримия факт, че сандвичите са лесни за приготвяне, вкусни и хранителни; но и в спомените от недалечното минало – шпротите си бяха деликатес по време на комунизма.
Самото наименование ‘шпроты’ звучи много руско (това е вероятно заради странната буква ‘ы’) – но всъщност зад него се крие една прозаична, обичана от някои и мразена от други риба – а именно Цацата.
В един любим български филм увековечиха Цацата именно с култовата реплика:

‘Другари! Риба!
— Риба, ама цаца.
— Цаца, ама риба!
— Е, риба, ама цаца.
— Цаца, ама РИБА!’

Но встрани от изкуството – чисто енциклопедично, тази малка морска гад всъщност на латински е позната като Sprattus sprattus: морска риба от семейство селдови, разпространена в Европа (в Балтийско, Северно и Черно морета). Нейният подвид, разпространен в България, е известен като копърка, трицона, черноморски шпрот или само шпрот. Достига тегло около 10 г и дължина до 16 см (в български води – до 13 см). Размножава се почти през цялата година. Служи за храна на хищни риби и делфини.

Аз не съм делфин, но с умиление ми потичат лигите всеки път , когато се присетя за баналната картинка – лято, море, мръсно морско капанче на брега на морето, изпотена бутилка Бургаско и добре припържена порция прясна цаца, полята обилно с лимонов сок и сол…

Да се върна в реалността… онзи ден все още имаше сняг, лятото си стоеше все така далече, а аз навигирах без колебание не към морето, а към чашата с водка и руските сандвичи с шпроти вкъщи.

Шпротите сами по себе си са и начин на консервиране на рибата в растително олио – изключително разпространен в Прибалтийския регион (и логично разчитащ изцяло на Балтийска цаца); дотолкова разпространено, че през 2008-а в руския град Мамоново (разположен в онази отцепена Руска област Калининград – на брега на Балтийско море, граничеща само и единствено с Полша и Литва), едни кулинарно и патриотично настроени жители, променили драстично културния облик на града си, като издигнали паметник на Шпротите ( благодарим още веднъж на Уикипедия и моя приятел Гугъл).
След като буквално „разкостихме’“шпротите – трябва да се спра малко и на хляба за сандичите – не по-малко важен за крайния изход на кулинарните ми напъни; традиционно се залага на т.нар. ‘черный хлеб’ – ръжен хляб със закваска.

В България намерих абсолютно идентичния вкус на този тип хляб в магазините за руски продукти (тип ‘Березка’). Там го продаваха под името ‘Киевски хляб’ – най-интересното в случая се оказа, че това кулинарно постижение бе замесено и изпечено в доволно отдалечения от Киев български град Бяла Слатина. Производителят е (явно) предприемчив местен хлебар с култовото име от типа ‘ЕТ Гошо Петров 2001’, но това не пречи хляба да спечели първа награда в моя персонален конкурс ‘Вкусът на моето детство’.

Последните – не по-малко важни компоненти, на тази простичка рецепта, са майонезата (отново руска по възможност, пак от същите магазини); чесънът (може само една скилидка), малко магданоз (въпрос на вкус) и задължително маринованите краставички (в руския си вариант са известни като ‘малосольные огурцы’ и съвсем логично различаващи се  от българските такива с нищожното наличие на сол, технологията на мариноване и по-богатия на подправки вкус):

Рецептата:
* запържваме нарязания на филийки хляб в слънчогледово олио, и от двете страни
* след изваждането на филийките ги натъркваме с чесън
* изчакваме да изстинат малко и намазваме с майонеза
* нарязваме надлъжно краставичките и слагаме по едно или две резънчета на всеки сандвич, върху майонезата
* завършваме сандвича с по една рибка отгоре – от отворената предварително консерва;
* финалният ‘штрих’ е парченце магданоз (въпрос на вкус)

В моя случай пропуснах майонезата и магданоза, за да подчертая вкуса на рибата и хляба.
Питието: водка, без колебания – задължително изстудена в камерата или фризера и без допълнително лед; аз заложих на носталгичната класика ‘Столичная’, въпреки че пазара гъмжи от всякакви други добри предложения (Nemiroff, Хлебнiй дар, Хортиця, Путинка и всякаква друга сволоч); ако човек обича да си угажда – би сложил и една малка кристална чашка в камерата до водката, за да гарнира всеки сандвич с аристократична глътка водка на екс.

Музиката: три класически за мен руски парчета от различни епохи – Владимир Висоцкий (ну, конечно!) – ‘Он не вернулся из боя’; (…в тази връзка препоръчвам филма ‘Висоцкий. Спасибо что живой!) – http://www.youtube.com/watch?v=8kHkO9FBJCE
…една класики на руския рок от миналото деситилетие – Земфира – Аривидерчи – http://www.youtube.com/watch?v=VTSByJaeMZA
…и друга популярна рок група (любима на руската власт в лицето на Володя Путин и други строители на руския авторитаризъм), с едно тяхно изпълнение на народна руска песен – Любэ – Конь – http://www.youtube.com/watch?v=511Lt3Kg0aI

Мъдрата мисъл: Водка белая, но красит нос и чернит репутацию.
Антон Павлович Чехов – или в превод – “Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията”… и тъй като това звучи малко назидателно, особено на фона на глътката, която ми се отвори след като направих сандвичите и отворих бутилката Столичная – завършвам с една мисъл на друг руснак, Генади Малкин: Катастрофално не достигат поводите да не пием.

http://foodcreative.tumblr.com/