Ако ти се карат вкъщи, върни се във „Водолаза“

Адмирал Костадин Христов спасява удавници с ракия и шпроти в кораба си на улица „Младежка”

В култовата кръчма посрещат с „Трудът е песен, ама друг да я пее“.

Паулина Гегова

Лято е. Море, пясък и русалки се ветреят в мъжката глава като евтин чадър, танцуващ на плажа от закачливия бриз. Мнозина си позволяват да реализират тези фантазии реално, други ги закътват в чекмеджето с мечтите. А трети ги изживяват тук, в Пловдив, на улица Младежка, в компанията на един адмирал, десетки жени изрязани бански, цаца, шум на цвърчаща лимонада и студена бира. Пясък няма, има плочки. А Нептун размахва пръст, явно взел си летен отпуск, и декларира: „Трудът е песен, ама друг да я пее“. С тази фраза ви посрещат в едно от най-култовите заведения в Пловдив – „Водолаза“. Всички го знаем, но решихме да ви напомним за него. Намираща се на ул. „Младежка“ 31, по средата на пазарчето, кръчмата придава завършен вид на околната среда. И е корабът на Костадин Христов, на чийто палуби са се спасявали от удавяне не един и двама храбреци.

Коцето е взел временното съоръжение още през 1992г., като през 95-та го кръщава със звучното име „Водолаза“ и го превръща в един мини кораб на морската кухня и доброто настроение. Там може да намерите цаца, шпроти, филе от скумрия и пържени картофки, които са неизменна част от всяко лятно блюдо. Но освен храната, култови са и напитките, защото много от тях вече не могат да се намерят. Те изчезнаха след комунистическо време и само споменът за тях ни връща към детството. Едновремешни лимонади, ябълка и сайдер в стъклени бутилки красят витрината, която е накичена с всевъзможни фотоси, предимно на голи жени. От другата страна на бара се подвизава специфичният „кислород за водолази“ или по нашенски казано – ракиите. Идеята е на покойния Драган Драганов, но традицията и до сега е жива.

„Водолаза“ е кафе-кръчма. Нищо повече! Още от малък се влюбих в морето и исках да стана капитан, споделя собственикът, който обслужва по приятелски клиентите с моряшка блуза и шапка, на която пише адмирал. И с поглед към менюто, където пише „Никой не е съвършен” подсказва, че всеки е добре дошъл на кораба му, дори да има чепат характер. Защото ракийката омилостивява и умилява всеки.

Капитанът на кораба определено вкарва свежест в кръчмето, което заради ниските си цени, стратегическото място и носталгията по миналото, винаги има клиентела. Навсякъде из мястото има закачени забавни и остроумни закачки, като „Ако ти се карат в къщи, върни се пак“ или наръчник на водолаза, с други думи – на родния пияч,  който няма равен. Дори поеми са се писали за „Водолаза“. На външната фасада са изрисувани стенописи. Един от тях е посветен на бившия варненски владика, който се удави през 2013г.

Е, това е „Водолаза“! Заведение на четвърт век. Цаца, бира и картофки, и един адмирал да върти руля.