Какво да не пропускате през почивните дни в Пловдив?

Източник: Lost in Plovdiv

Първото ни предложение е да се насладите на обновената Градска градина, която бе официално отворена след дълъг ремонт за посетители с тридневни тържеств. Дълги години тя бе „забравеният“ градски парк на Пловдив, но вече смело може да заявим, че ще се превърне в предпочитано място за срещи с приятели и весели детски игри.

Макар пловдивчани да назовават Цар-Симеоновата градина като „Градската“ и въпреки нейната дългогодишна история – тя далеч не е първият парк под тепетата.  С около 14 години по-рано, веднага след Освобождението, е създадена първата градска градина с представителни и обществени функции не само в Пловдив, но и за България, днес по-известна като „градинката до Енергото“.

Тя също е дело на прочутия „министър на цветята“ Люсиен Шевалас, а главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е генерал-губернаторът на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков. Дълго време се приемаше, че това е причината тя да носи неговото име, но наскоро представителите на Държавния архив и Народна библиотека „Иван Вазов“ Наташа Костадинова и Петко Георгиев разкриха, че не е открит нито един документ, доказващ, че зелената зона е получавала името Дондукова градина по административен път. 

Факт е, че градината се нарича Градска градина и така я срещаме във всички планове и скици.  Според Петко Георгиев от библиотеката първият писмен документ, в който се споменава градината и тя се свързва с името на Дондуков, е стихотворението на Иван Вазов “ В поля и гори“. То е посветено на най-голямото дърво в градината, което виждал още като ученик.

В творбата си Вазов казва, че дървото още седи и може да се види в „княз Дондуковата градина“. В момента се обсъжда евентуално тя да носи името на Патриарха на българската литература.

Днес зоната вече е истински оазис в самия център под тепетата – с 4 водни атракциона, елинсталации, видеонаблюдение, интернет, осветление, гранитни настилки, озеленяване и напълно обновена градска тоалетна. Перфектно място за почивка след разходка в централната градска част.

Още едно бижу също отвори врати – късноантична сграда Ирини от Филипопол, заедно с антична улична мрежа с кръстовище, са експонирани in situ (на място) в т.н. подлез „Археологически“ и отново приемат посетители.

 Те са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева при спасителни археологически проучвания през 1983 – 1984 година във връзка с реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение.

Името на сградата дава красива централна мозайка  – женски образ, на който се чете надпис на древногръцки – Ейрене, или както е прието вече да се произнася Ирини, което означава мир. Около образа има още много други различни символи, като един от най-характерните е Соломоновият възел. Той може да бъде видян още в Голямата и Малката базилика като елемент от мозайките,

Всъщност, според археолозите това е била залата за пиршества на дома на виден гражданин на Филипопол. Сградата е функционирала между 3 и 6 век, а за времето по-късно  археологът – проучвател смята, че това е била резиденцията на епископа на Филипопол, като това е само фрагмент от представителната част на сградата.

Античните улици – cardo (север – юг) и decumanus (изток – запад), са нивелирани, консервирани и служат за основна артерия на подлеза, а помещенията от античните сгради покрай тях са приспособени са използване като магазини. Като например  интересен факт е, че в цветарския магазин в съседство се приема, че се е помещавала домакинската част от постройката.

Знатният дом с красивите мозайки посреща посетители с работно време без почивен ден от 9.00 до 18.00 часа.