Стиропорът не пожали и Съдебната палата

Ивайло Дернев

15:55ч, вторник, 20 август, 2024

Стиропорът няма да пожали дори Съдебната палата. Започна санирането на част от фасадата на архитектурния шедьовър на Димитър Попов и Светослав Грозев, изграден за представителна сграда на Търговско-индустриалната камара през 1941г.

Скеле е вдигнато на малка, но напълно санирана вече е видима отред част от западното крило на една от малко оцелелите в автентичния си вид досега образци на модернизма с класицистичен уклон от края на 1930-те години. Каменната облицовка в тази част вече е безвъзвратно заличена под топлоизолацията. Предстои да разберем дали това ще се случи с ялата фасада от страната на бул. „Шести септември“. Опитът ни да се свържем с говорителя на Окръжен съд за информация бе неуспешен.

Ето какво написахме за зданието през 2018г., когато бяхме допуснати да документираме Съдебната палата от административното ръководство на съда, което се гордееше с изчистената красота и духа на дома си. Сега очевидно обаче се върви в посока заличаването и на двете.

„Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Той е в тенденцията от края на 30-те години, когато част от архитектите представят в проектите си цитати или преработки на мотиви от класицизма. Много от представителните сгради от периода са именно такива. Сградата е била на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор“.

„Екстериорът на сградата също е много интересен. Облицовката е каменна, изчистена от детайли, които са съвсем малко. Такива намираме най-вече на двете врати – по-голямата от източния вход и по-малката – на западния вход. В метални медальони на вратата са изобразени типични за промишлеността символи – стилизирана фабрика, зъбни колела, житни класове, както и покровителят на търговците – Меркурий. Подобни елементи има и над централния вход на сградата, под корниза. Тези елементи се откриват и в други подобни сгради, свързани с търговията в цялата страна – например в Търговско-индустриалната камара на Бургас.“

До днес сградата на Търговско-индустриалната камара, съдебна палата понастоящем, бе претърпяла известни промени, но много от чара на автентичната сграда бе запазен. Те се правят основно по време на социализма- постройката помещава пловдивския съд от 1944г.

Една от големите промени досега бе изграждането на още един четвърти етаж, в нетипичен и неподходящ за модернизма стил. Полегатият скатен покрив от проекта от 1938 година е премахнат и на негово място е изграден сегашният мансарден етаж. Друга голяма промяна се случва в началото на 80-те години, когато се изгражда сградата на север, като двете са обвързани с топла връзка. Двете сгради днес се делят от Окръжния, Районния съд и други институции. Множество преустройства са извършени в интериора, свързани с премахване на някои врати, преоборудване на различни зали, поставяне на павилиони във вътрешните помещения, лампериите по стените и др. Сред запазените досега елементи са подовите настилки и облицовките на стените от естествени материали, стълбищата, прозоречните отвори, някои от много специфичните врати с метални тръбни дръжки, парапетите по стълбищата, както и голяма част от екстериора – красивите врати, дребните детайли, както и самата каменна облицовка отвън.

“ Това са елементи, които трябва да бъдат запазени, а при възможност, да се акцентира и повече на тях, тъй като близо 80-годишната сграда е един от шедьоврите на пловдивската архитектура и от малкото относително добре запазени големи сгради в града ни“, пожелахме си през 2018г. По всичко личи обаче, че и този път стиропорът ще победи, а Пловдив ще загуби автентичността на една от най-знаковите си сгради. Както това се случи например с бившата Първа градска болница край Централна гара и зданието на ЕВН от същия този архитектурен период и стил, които в последните години бяха санирани и напълно обезличени.

Вижте историята на сградата тук: