Преди и сега: Италианската уличка в Пловдив

Източник: Lost in Plovdiv

Решаващият ден от боевете на Шипка – 11-и август, дава името на улицата, простираща се между Главната – ул. Княз Александър Батенберг и ул. Отец Паисий. На 9-и и 10-и август 1877 г. българи и турци водят свирепи битки на легендарния връх, но победата идва именно на третия ден, когато опълченците успяват да удържат прохода и по този начин да извоюват свободата и независимостта на нашата родина.

Днес отсечката по-често се използва за пряк път от бързащите към Старинен Пловдив или Джумаята и най-вече се обживява покрай Панаира на занаятите, които разполагат маси там.

През годините е имало опити да бъдат възродени някои места за заведения, но нищо грандиозно не се случва по най-различни причини. Сега в началото има обект на популярна пицария, следват изоставено казино, една от книжарниците за чужда литература под тепетата, няколко магазина, салон за красота и тату студио. Наскоро отвори врати и малко кафене.

Не такава е била  ситуацията обаче през 80-те и 90-те години на миналия век. Местните си спомнят, че тогава тя хем беше на Главната, хем си водеше собствен живот и носеше специфичен аромат. Истината е, че сега като че се загуби това усещане на интимност и топлина. Масите бяха подредени в средата на уличката, а на тях посетителите хапваха най-сладката торта перфе, кадаифи и сладолед, пиеха айс нектар, айс кола и айс кафе. Те са се предлагали в няколко различни заведения.

Източник: Акция „Фото Пловдивъ“

Запознатите твърдят, че популярното ѝ название – „Италианска уличка“ идва от 80-те години, когато нашите власти правят няколко изгодни сделки на пловдивските панаири. Тогава за някои изложители става по-изгодно да продадат експонатите си евтино, отколкото да ги връщат обратно – и от италианската палата се закупуват обекти, почти в пълната им окомплектовка. Така се появява въпросната улица с италиански машини за скрежина (замразен сок, разбит на малки кристали), сладоледи (все още се говори за уникалните вкусове на кокос и орех)), спагети, пици и всякакви други изкушения. Единствено на тези няколко метра тогава е имало от т.нар. fast food, а към любимите храни пловдивчани добавят и пържените картофки в картонени кутийки.  Покрай щандовете са били оформени малки магазинчета с разпънати тенти и малко място за сядане отпред.

Малко по-късно, около 2000 – 2005 г. там все още имаше кафене на мястото на „розовия“ магазин, а сегашното малко заведение приютяваше едни от най-вкусните сандвичи тогава в центъра.