Пловдив в литературата – част втора

Източник: Lost in Plovdiv

След като през изминалата седмица ви „разходихме“ из локации, свързани със създаването на текстове и романи преди и около Освобождението, днес нашият водач доц д-р Младен Влашки ни върна към някои напълно забравени творци и техните спомени и възприятия за Пловдив.

Започнахме тура си от ул. Иван Вазов, която макар и да не попада изрично в някое произведение, е ключова със своята функция на основен лъч от гарата към града . Тя ни отвежда и до първото място, откъдето условно започва разказът „Три пловдивски майнички“ на знаковия местен писател Кольо Николов. Той се приема за основоположник на нов жанр за онова време – инфантилната проза, и чрез него, на един съвсем младежки и достъпен език, той разкрива вълненията на трима младежи след завършване на средно образование. Повествованието започва от бившата книжарница в близост до тогавашната гимназия Лиляна Димитрова (днес СУ „Св. Патриарх Евтимий“) и се прехвърля през целия град с култови локации като сладкарница Трите чинара, Стария град, Бунарджика и др.

Ангелски езици на Димитър Динев е един от по-съвременните романи, в който Пловдив служи за фон на историята на две фамилии, преживели времето преди, по време и след социализма. Градът в произведението е като жив организъм, който постоянно се променя и е част от битието на героите, а нашата спирка, свързана с текста, е хотел Тримонциум, в който отсяда избягалата от режима сестра на единия от основните персонажи, на когото поради принадлежността му към Партията, е забранено да контактува с нея.

Извървяваме няколко крачки встрани и се озоваваме пред впечатляващия фонтан на Деметра в Цар-Симеоновата градина, където се смята, че е бил входът на Първото земеделско-промишлено изложение, открито в Пловдив през 1892 г. Това е времето, в което пък се развива действието на книгата „Този шарен Пловдив“, роман Хроника на Георги Райчевски. В нея авторът ни представя калейдоскоп от герои и събития, показващ буйния икономически и културен подем на Пловдив в онези години. Повествованието ще ни пренесе директно на езерото, по което тогава корабче е развеждало посетителите, ще ни опише подробно историята за първия полет с балон в Града под тепетата и ще „нарисува“ с думи малкото швейцарско шале, вдигнато по това време над пещерата до мечката, както и редица други интересни и забавни събития.

Заставаме гордо на площад Централен и буквално се пренасяме във времето на манифестациите с прозата „Портрет на поета като млад“ на Недялко Славов. В една част от романа си той много подробно и леко хумористично описва каква е била организацията на тези официални събития от нетолкова далечното минало под тепетата и усещането на участниците в тях.

Снимка: Под тепето

И докато всички очакваме централната градска зона да е част от редица произведения, посветени на Пловдив, то следващата спирка ни „води“ в стария квартал, познат като Гюл Бахча. Това е районът около днешния площад 22-и септември, по-известен като Гроздов пазар, където е родната къща на друг позабравен пловдивски творец – Асен Христофоров. В  том 3 от своите събрани съчинения той живо описва епизоди от детството си и през призмата на порастването на едно цяло поколение представя духа на Града и неговите жители. Улици от мястото са включени още и в произведения  на Рашко Сугарев и Светомир Бабаков, представящи Пловдив с онзи негов неповторим градско-провинциален характер и въвеждащи ни в живота на едно микрообщество.

Завършваме обиколката си на върха на Сахат тепе, където нашият водач ни връща отново по времето на Иван Вазов, който в глава 16, част 5 от своя роман Нова земя изключително ярко описва панорамата, която се разкрива от хълма и живата атмосфера, царяща в столицата на Източна Румелия. Думите му и до ден днешен са актуални и абсолютно точно препредават въодушевлението, което Пловдив предлага и до днес на своите жители и туристи!

Източник: Lost in Plovdiv