Къде си устройвали пикници пловдивчани в миналото?

Връщаме ви няколко десетилетия назад, за да разберем заедно къде пловдивчани са прекарвали свободното си време и как са празнували

Пикниците са били изключително популярен начин за забава в миналото и всеки по-голям повод е бил отбелязван така – със семейство и приятели. Преди време подготвихме за вас текст с някои популярни места, на които сега може да празнувате навън сред природата, но днес се връщаме няколко десетилетия назад, за да разберем къде са разтягали софрите в миналото.

Остров Адата

Особено в годините преди Балканската война редица пловдивчани отивали на остров Адата в празничен ден на теферич, да полежат на зелената трева, да се повеселят под дебелите сенки на големите дървета, да ги лъхне прохладата на реката. Всеки мъкнел кошници, шарени постелки, възглавници и се разполагал удобно да отпочине. Превозването ставало с каици (лодки, управлявани с прът), като не всеки можел да борави с тях и за целта си имало истински каичкии, които се броели на пръсти.

Туристите пристигали още преди да е изгряло слънцето, разполагали се под върбите и започвали да вадят тенджери, вилици, чинии, ножове, лъжици и всякакви продукти и посуда. На покривката се разполагали поне два-три големи домашни хляба и се почвало. Мъжете – с шегите, а за жените – суетнята около стъкване на огъня и подготвяне на пикник угощението. Децата пък, непрестанно дърпали бащите, за да вървят към реката и да се боричкат, гмуркат и лудуват в плитката вода.

Към 10 часа се свършвало с ракията и се започвало обедното свещенодействие и някак неусетно – музикалната част. Свирните и песните не преставали до тъмно, но пияни на острова нямало.

Пепиниерата

Не се знае кога точно е създаденa райската градина на Пловдив– дали през 1881 или 1882 г, но за мястото няма спор – днешната Сточна гара, Станимашкото шосе, началото на ул. “Богомил” и началните стотина метра на сегашния булевард “Цар Борис III”. Благодарение на усилията на швейцарския градинар Люсиен Шевалас, наречен още министърът на цветята, намиращото се там тресавище постепенно се превърнало в райска градина. Израснала красива гора, а нейната сянка започнала да привлича пловдивчани. Лека-полека Пепиниерата се превърнала в място за празнично веселие.   Още от ранна пролет към разсадника тръгвали шумни компании, лятно време там винаги било оживено. Често имало оркестър от тамбура, канон, флейта и ут, мандолина и латерни. Ядене, пиене, песни и хора. Амбулантни търговци пък продавали „илимоната“, халва, захаросани ябълки, боза, памук шекер и всякакви други благинки.

Следобед пък се провеждали борби между пехливаните с най-разнородна публика – българи, турци, арменци. Идвали и селяни от близките села, и нагласени дами.

Бунарджика

На върха на хълма пловдивчани в миналото посрещали Слънцето на сегашния празник на труда.  През 18 и 19 век денят е бил известен като „маиса”.

Нагоре имало само камъни и стръмни пътеки. А хората- падали са, ставали са, търкаляли са се, но продължавали нагоре. След това е  било организирано голямо празненство с ядене и пиене на обширната поляна на върха. Водели са си цигански оркестър, сред които е имало много интелигенти – те са показвали своите таланти върху цигулка, виолончело и подобни инструменти.

Коматево

Също доста популярно място за пикник в миналото. 

Цялата статия може да прочетете в Lost in Plovdiv.