Жълтото училище продължава да се саморазрушава под строителните скелета

Очевидно ремонтът на паметника на културата отдавна не е в дневния ред на ръководството на АМТИИ

Нищо не е свършено по проекта две години и половина след старта на строителните дейности

Не става ясно какво се случва с шумно отпуснатите от държавата средства за реставрацията на обекта, осигурените пари от общината и от частните дарители

„ Какво се случва с Жълтото училище?”, попита Под тепето в началото на септември миналата година. Въпросът ни бе напълно резонен, тъй като реставрационно- строителните дейности на недвижимия културен паметник от национално значение трябваше да са приключили много, много отдавна. Към днешна дата питането ни е още по- актуално, тъй като и в рамките на тези почти шест месеца работник на обекта не се е мяркал, а първата българска гимназия продължава да се саморазрушава безмилостно под издигнатите през ноември, 2017г., строителни скелета. Сега, десет дни преди изборите за нов ректор на АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев”, проблемът остава да виси със страшна сила върху бъдещия наследник на проф. Милко Василев, който с нескрит възторг даде старт на ремонта на Жълтото училище преди две години и половина с обещанието, че само след 190 дни сградата отново ще посреща студентите от академията.

Очевидно ремонтът на паметника на културата отдавна не е в дневния ред на ръководството на академията. То спря да се интересува от бъдещето на сградата след като получи така чаканото финансиране от държавата за дейностите по укрепването, реставрацията и ремонта на базата. Строителните работи стартираха с отпуснатите от Министерски съвет 1,1 милиона лева, осигурени сто хиляди лева от Община Пловдив и множество частни дарения, като тези на световноизвестните музиканти Васко Василев и Теодосий Спасов. Не става ясно какво се случва с всички тези средства и колко от тях са похарчени за проекта до този момент, при положение, че по него няма нищо реализирано. Резултатът от целия шум около отпускането на парите от държавата и ритуалния старт на ремонта до този момент е не просто нулев. Той е пример за тотален провал.

Припомняме отново думите на проф. Милчо Василев от началото на ноември, 2017г.: „ Стигнахме дотук след 6 години ходене по мъките и чукане от врата на врата. Чухме много лъжи, като тази на една министърка на образованието, която ни обеща милион лева, но това така и не се случи. В крайна сметка обаче започваме ремонта с 1,2 милиона лева, като 1,1 милиона идват от държавата с решение на Министерски съвет, а 100 хиляди е помощта на Община Пловдив. Сградата няма да се събаря, а ще се възстановява. Благодаря на фирмите, които отпаднаха в конкурса, че не обжалваха процедурата и не забавиха ремонта”.

Припомняме още, че обществената поръчка за реставрацията и реконструкцията на Жълтото училище бе спечелена от бургаска строителна фирма, а собственикът й уверено разказваше, че ще приключи дейностите в срок. Преди старта на ремонта от ръководството на АМТИИ вдигаха врява до небесата за нежеланието на държавата да отпусне средства за паметника на културата. Това бе и причината Менда Стоянова да получи почетната титла Доктор хонорис кауза на Академията. След отпускането на средствата и началото на строителните дейности и до този момент от ръководството на АМТИИ не са отваряли нито дума за гигантското забавяне и неспазване на сроковете. Следва най-естественият въпрос: „Ще носи ли някой отговорност за случващото се и кой ще му я потърси?“

 

Exit mobile version