Иван Добчев вади от артистите неочаквани дори за самите тях неща, казва преди репетиция за Възвишение актьорът
Асен пуска брада за премиерата на Възвишение
Асен Блатечки влезе отново в репетиционния процес на Възвишение. Секссимволът на родната сцена не бе идвал в Пловдив след подновяването на работата по спектакъла, тъй като снимаше новите епизоди на Фамилията. Това не попречи на Асен да превключи на възрожденски котленски диалект още от първия миг в Синдикалния дом и развя пушка в револУционното дело в кожата на Димитър Общи. Преди днешната вечерна репетиция Блатечки отдели няколко минути за Под тепето, почесвайки се по лицето си- той трябва да пусне брада до премиерата.
-Трудно ли е от ролята на журналист във „Фамилията“ след това веднага да се превъплъщаваш в Димитър Общи?
-Не е много трудно. Ама, не е и много лесно. Когато се репетира с режисьор като Иван Добчев, не е много лесно.
-Защо? Какъв е той?
-Той е много взискателен. Много мислещ. Не позволява да се правят нещата по лесния начин, за което аз много го уважавам. Защото той вади от артистите неочаквани за тях самите неща.
-Колко пъти сте работили с Добчев?
-Това ми е за втори път. Първият е в любимата ми постановка, една от най-любимите ми- „Животът е сън“ в бургаския театър. И сега пак.
-Трябва да пуснеш брада за пиесата, така ли?
-Абе, аз колкото и да я пускам, тя няма да стане много сериозна.
-Бяха казали, че ще те изрусят?
-Опитаха се. И не се получава, отказахме се. Пробвахме се на една репетиция с руса перука, ама не става- смешно е.
-Значи няма да дадеш да те изрусят, жалко?
-Нямам проблем да дам, но това ще ми попречи и на други работи.
-Продължават ли снимките на сериала?
-Да, на 11-ти. Като изляза от тук, веднага на другия ден- на снимачната площадка.
-Как чувстваш романа и пиесата, като история?
-За мен е много вълнуващо, защото това е наистина един момент от нашата история, който до ден днешен остава неясен. Историците още спорят защо се е случило точно така. И сигурно никога няма да разберем всъщност.
-Ние величаем едни герои, а те всъщност са нормални хора…
-Възможно е. Аз симпатизирам много на Димитър Общи, адски много. Някак си го разбирам.
-Кое в него ти допада най-много?
-Неговата свобода. Любовта към собствената му свобода.
-Лесно ли се сработвате с пловдивската трупа?
-Много! Винаги много ми е харесвала работата с колегите тук. Аз обичам да работя в този театър. Всички ми харесват. Тук не говоря само за актьорите, а за целия екип на театъра. Много театрални хора са всички.
-Как ще коментираш пожара в Драматичния театър. За пловдивчани бе трагедия.
-Трагедия си е. Случват се такива неща, за съжаление. На мен ми се случва за втори път. Случи ми се, когато бях на щат в Театъра на армията, сега ми се случи и тук. Но всичко се преживява, трябва да вървим напред. Не мисля, че е станало нещо толкова голямо, защото не е изгоряла сградата. Като се замислиш- всяко зло за добро. Защото сега ще се направи цялата инсталация нова.
-Коя ти е любимата част от книгата и от пиесата? (Настана , наистина дълго чудене. Асен сякаш разлисти страниците на „Възвишение“)
-Цялата книга ми харесва. И театралният вариант много ми харесва. Не мога да отделя една единствена част. Цялостен, завършен шедьовър е.