Защо БПЦ обърна палачинката за Истанбулската конвенция?

Само преди две години Светия синод беше „за“, а днес дава заден

Кое накара владиците да преосмислят позицията си?

Снимка: архив dveri - :Митрополит Антоний на конференцията в подкрепа на Конвенцията

Йоана Иванова

Светият Синод се обяви против ратифицирането на Истанбулската конвенция в специално становище публикувано на сайта на Българската православна църква в интернет, но съвсем друго е становището на владиците преди две години.

Тогава БПЦ се включи в  Двудневната международна конференция на тема „Институциите, медиите и обществеността заедно срещу насилието върху жени“, проведена на 26 и 27 ноември 2015 г. в София и организирана във връзка с Международния ден за елиминиране насилието над жени и в подкрепа  на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, позната още като Истанбулската конвенция.

Като представител на БПЦ, митрополит Антоний взе участие в проявата, приветствайки инициативата при откриването ѝ, и изнесе доклад по темата, в който подчерта, че Църквата не може да остане безразлична към проблема с насилието срещу жени, защото Църквата е призвана да дава закрила и утеха на страдащите и уязвими членове на обществото.

Въпреки това днес Църквата не просто е безразлична, а избира да си затвори очите пред проблема. Според БПЦ, „България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие“. Статистиката обаче показва, че тези закони са недостатъчни и неефективни, а за това свидетелстват: жената от с. Окорш – пребита с горещ котлон; пребитата до смърт жена от Хасково;  наръганата с нож жена от София; Виола – убита от партньора си Стефан Станев, който първо я удрял със стик за голф, след това я душил и накрая я ръгал с три различни ножа, в продължение на 1 час; Елена – застреляна от упор с четири куршума, докато пиела кафе с приятелка в столичния квартал „Лагера“ от съпруга си, с когото е била разделена от 2 години;  Катя – причакана на връщане от работа от съпруга си, с когото била разделена от месец, а той пред десетки свидетели я удря и я намушква с нож, оставяйки я да умре на улицата. И още, и още…

Идеята на Истанбулската конвенция не е просто да се направят няколко законови промени. Фундаменталната ѝ цел е да няма насилие над жени и деца. Това означава – превенция. И докато Конвенцията призовава към провеждане на целенасочена държавна политика, насочена към изкореняване на насилието, преди две години Църквата сама приема отговорността за осигуряване на превенция, когато в своя доклад митрополит Антоний посочва, че свещениците следва да оказват подкрепа не само на пострадалата жена, но да се погрижат и за целостта на семейството, където това е възможно, чрез разговори със съпруга, с беседи върху смисъла и значението на брака. В тази връзка митрополит Антоний подчерта, че е необходимо да се въведат специални беседи с младите хора, които идват в храма, за да заявят желанието си да се венчаят.

Дали изобщо Църквата прочете Конвенцията, след като преди две години я подкрепя, без да се притеснява от категорията „джендър“, а днес я отхрърля, твърдейки, че полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение“? Или трябва да повярваме, че владиците са решили да се впуснат в толкова задълбочен анализ на документа, че им е отнел цели две години и ги е накарал да променят позицията си? А може би Българската православна църква обслужва чужди интереси, защото по всичко личи, че не обслужва интересите на българското общество.

Exit mobile version