Да взривим Небет тепе и да направим рибарник!

Любомир Минчев

Битката от 27 март  изглежда заглъхнала. Чуваха се бойни викове,  дюдюкания и летяха стрели от всички краища на Небет тепе. Тогава вървеше  обсъждането на проекта на арх. Юлий Фърков. Но и проектът му, и главата му хвръкнаха във въздуха. Клетият архитект!

Беше очевидно, че екзекуцията е перфектно организирана – капка  кръв не падна на пода. Това не означава, че не е трябвало да се стреля по архитекта.  Стреляйте!

Подобни обсъждания имат едно безспорно предимство – дават възможност на една гилдия да си избоде очите и да разчисти вътрешно браншовите си сметки. Резултатът надмина очакванията – архитекти и археолози се замеряха с няколко културни пласта, които са важни за техните глави.  По този повод прочетох един коментар: „Тези да не се лигавят  и да не се правят на много възвишени – искали си камъните в този вид, но хората не искат да гледат тези камъни.“ 

Подобни реплики са важни за общественото

внимание, тъй като се твърди, че тази дискусия показала нещо много важно – в Пловдив има общество, което действа като юмрук – няколко  тупаника и Фърков се озова на  земята. Да, в залата преди месец  бяха архитекти, археолози, дежурни протестиращи и гастролиращи навиячи.  Това е обществено мнение, което не дава Дисниленд на Небет тепе.

Изведнъж някой повдигна дума за някакво прасенце, което като се счупи и ще текнат пари. За пари ставаше дума, а не за камъни. Горкото прасенце!

Като слушах тези умни хора, разбрах, че на Небет тепе скоро нищо няма да се случи. Следващото обсъждане е след няколко месеца и  трябва да покаже какви са нагласите в гилдията – към прасенцето ли ще тръгне, или ще брани камъните, които сега никой не иска да гледа. 

Заради прасенцето изгониха от залата Божидар Димитров. Той беше дошъл с дюлгерска бригада, готов да вдига крепости. Отиде да пуши, когато му обясниха, че няма право да обжалва акта за раждане на Пловдив.

Не знам. Не мога да кажа дали това е „банална посредственост“ или „престъпление срещу духовността“. Тези умни хора така се изразяваха. Знам, че и в други гилдии има проблеми, които могат да излязат наяве, ако им поставим значими въпроси за обсъждане.

Що не взривим камънаците на Небет тепе и в дупката направим рибарник. Ето една прекрасна идея! Поне ще разберем  какво делят и в Агенцията по рибарство и аквакултури, в Ловно-рибарския съюз, и кой клан ще надделее. Важно е за Пловдив, тъй като река минава оттук, а и много вода шурна напоследък из града.

Ами стърчащият Альоша на другото тепе? Какви аспекти на българо-съветската дружба биха лъснали, ако Спас Гърневски отново повдигне въпроса и се съберем на обсъждане в Общинския съвет. Ако на едното тепе е актът за раждане, на другото какво има?  Да чуем общественото мнение!

Твърде е възможно да бъда разбран погрешно в интерпретациите си за общественото мнение. Затова уточнявам – искам рибарник! На такива места се навъртат и златни рибки, които изпълняват по три желания. Първото е на Небет тепе да има много хора – сега и перверзници не се мяркат. Второто е да текне нещо от счупеното прасенце. И третото да разберем дали арх. Фърков е хванал златната рибка. Изглежда само си въобразява. Не е възможно при такава конкуренция на културните пластове.