Приятели на Небет тепе ще бранят историята на цитаделата на хълма

Да осветят проблема с Небет тепе и историята на Пловдив. С тази цел група известни пловдивчани се събраха в галерия Филипополис, обединени зад каузата „Приятели на Небет тепе“. Причината за стартирането на тази инициатива, която скоро ще се превърне в гражданско сдружение, са притесненията им от онова, което се случва на сакралното за града място-върха на Трихълмието, известно и като Актът за раждане на Пловдив.

Те смятат, че проектът, който се реализира, застрашава историческата достоверност и автентичността на обекта. Изброяват няколко детайли от изпълнението му като оградите и фугирането на старата зидария, но най-вече се тревожат от реалната възможност за промяна на датировката на Небет тепе. Смятат, че ако то се предатира, Пловдив ще загуби короната на най-стария жив град в Европа.

Домакини на срещата бе адв. Петър Стойчев, доц. Веселин Ходжев и адв. Никола Георгиев, които заедно със съмишленици правят и първите стъпки към създаване на сдружение в защита на цитаделата на хълма. Детайлна презентация пред тесния кръг поканени на събитието направи доцент д-р Владимир Ходжев д.м. Сред присъстващите имаше общественици, историци, лекари, юристи и бизнесмени.

“ Ние всички сме приятели на Небет тепе, без значение възраст, възгледи и прочие. Не сме историчари- всеки от нас има професия, но без да имаме претенцията да сме археолози или историци. Не сме и политичари- няма да ни видите в някоя листа или в някой партиен списък. Каузата ни е да осветлим проблема Небет тепе и историята на Пловдив“, обясни доц. Ходжев.

Той в детайл се спря на на всички проучвания на хълма, правени през годините, и на всички заключения на археолози и историци относно датировката на обекта. Спря се на Димитър Цончев, дългогодишен директор на археологическия музей, като първия, правил системни проучвания на Небет тепе. Мина и през Петър Детев, който има 38г. стаж в РАМ-Пловдив, и на Атанас Пейков, който прави най-старата датировка на Небет тепе и заключва, че Евмолпия е била 10 пъти по-голяма от Троя и Микена. Именно той е човекът, който заключава, че на Небет тепе има градски център през бронзовата и старата желязна епоха, заради намереното обредно съоръжение с глинен под (есхара) с изображение на двойни кръстосани брадви, основи на “дворец”, крепостни стени и улични настилки.

Доц. Ходжев изрази притеснения, че с последните проучвания на хълма за реализирането на проекта, който се завършва там, може да се лансира предатиране на Небет тепе, с което да се елиминира цялата праистория на града. Рискът, според него, е Пловдив да бъде свален от пиедестала на най-стария жив град в Европа, ако се приеме тезата на археолозите работили последно на Трихълмието. А тя е, че най-ранните структури на Небет тепе са от 4 в. преди Христа т.е. От елинистическия период.

Медикът изтъкна още, че излетият на върха бетон с реализирането на настоящия проект обезценява Небет тепе, но и града. Посочи като основни проблеми и новото и ярко видимо фугиране, което крещящо контрастира на древните сухи градежи и циклопската зидария.

„Кой ще постави информационна табела на обекта, като бъде завършен, и какво ще пише на нея. Искаме да се инициира професионален дебат по въпроса с датировката на Небет тепе, за да не се пренапише историята върху информационна табела например. Редно е да има и обществен дебат по темата“, коментира доц. Ходжев.

Тезата му за професионалния дебат бе подкрепена от всички присъстващи. Те подчертаха, че ще се опитат да направят темата публична и ще търсят още приятели на Небет тепе, за да се разшири каузата.