Вежди Рашидов: Слона, Йони и Ди Киро бяха въздухът, духът на този град

Вежди Рашидов подкрепи подписката ни за възстановяване на стенописа на Йоан Левиев в бъдещия Дом на културата и спасение на монументалното изкуство в Пловдив в офиса ни. Бившият министър е категоричен, че случващото се е недопустимо и трябва да се вземат спешни мерки. Вчера той е бил на място край творбите на Слона и Ди Киро в Стария град, които падат и имат спешна нужда от реставрация. И никак не е харесал това, което е видял.

-Бяхте в Стария град. Какви проблеми заварихте там и ще вземете ли отношение към монументалното изкуство в града, което се срива буквално пред очите ни? Говорим конкретно за творбите на Слона и Ди Киро…

– Отношение към казуса с монументалното изкуство трябва да вземе основно градът, обществото и градската управа, разбира се. Защото знаете, че има разделение на властите. Мога да взема пряко отношение и да поема ангажимент, финансов дори, ако собствеността е държавна. Но, да, ще вземем отношение. Емоционално или инстуционално, ако съм бъдещият министър. Аз още не съм ви казал дали повече ще бъда министър, не бързайте. Но трябва министерството да има съвсем сериозно отношение към паметниците на културата със свой инспекторат, с националния институт за паметници на културата. Но разбира се и общината трябва да вземе отношение,
защото собственикът е тя. Хубаво е да не се унищожава. Знаете, че и Слона, и Митьо, и Йони  всички те бяха мои приятели, едни безкрайно талантливи хора. И ако в Пловдив витаеше въздухът на град на духовността, на град на изкуствата, това е благодарение на хора като тях. Те бяха и въздухът, и духът.
Освен творбите на моите приятели видях и друго- Музикалната академия в центъра на най-красивия град в света- това е старата част на Пловдив. Между безкрайните красиви архитектурни паметници изведнъж, като киста, стои една сграда, която е пред рухване. Не може така. Смятам, че бързо могат да се вземат мерки. Дай Боже в бъдеще да помагам. Ако не съм министър , няма да съм сърдит и ще помагам с всичко достатъчно за всички културни паметници.

– В този ред на мисли „Св. Марина“ е паметник на културата. Много творци и стотици граждани положиха подписи в подписката, която пуснахме преди около две години…
– Протестът на пловдивчани е основателен и беше срещу извършено безобразие. Разбира се, онова, което може да направи министерството е онова, което законът му позволява.  За съжаление, научих се, че законът е отредил определени неща и ти си в рамките на тях. Онова, което направих, знаете добре е, че изпратих проверка, но той отказа да ги допусне. Разбира се, това не беше много приятен акт. Аз лично му се обадих като му казах, че това не е правилно, което прави, защото от тук нататък трябва да го дам на други органи. Следващият път той допусна експертите. Това, което е направено, е недопустимо. Сега свалянето на тапетите е един полуневъзвратим процес, защото така ще бъде отлепено всичко, което е отдолу. Онова, което можех да направя по този въпрос, е предписание. То не беше изпълнено. След това на владиката бе наложена глоба. Сега очакваме да се вземат мерки и да видим как да се свалят тапетите. В никакъв случай не се разминаваме като позиция в това, което питате. За съжаление това се е случило. И се е случило във вашия град и нашите сили като министерство бяха до тук. Какво, да излезем и да го набием ли?  

-В този ред на мисли нужна ли е ревизия за закона на културното наследство?
-Може. В този процес обаче е важна и обществеността, която да сигнализира съответните органи.