Великобритания е предпочитана страна за обучение на българските студенти

Британското правителство потвърди, че студентски заеми ще се отпускат и през 2017-та година

Паулина Гегова

Много младежи смятат, че обучението в чужбина е по-добро от родното и няма да сбъркат. Има много фактори, по които европейските университети превъзхождат българските. Точно затова организация ЕДЛАНТА провежда няколко пъти в годината изложби и презентации, за да помогне на кандидат-студентите да направят правилен избор на университет, специалност, показват разликата между България и чужбина и обясняват спецификите и стъпките, които трябва да се преминат.

За по-ясно представяне, разговаряхме с консултант на ЕДЛАНТА, който обясни, че най-предпочитана дестинация все още е Великобритания. Въпреки желанието на острова да излезе от Европейския съюз, все още не се знае кога и по какъв начин ще стане това. Преговорите ще са чак май месец, а от правителството потвърждават, че въпреки Брекзит, студентски заеми ще се отпускат и през 2017-та, които ще важат за целия период на обучението.

В момента в Пловдив гостува английският университет Шефилд, който е част от Ръсел груп. Ръсел груп представлява 24 университета в Англия, с най-голям бюджет  и база за изследователска дейност.

След Англия, най-желани държави са Германия и Холандия. Първата защото в България има много германо-говорящи гимназии, а във втората се предлага образование на английски език, както и голямо професионално разнообразие.

Относно специалностите, най-често избирани са бизнес специалностите, инженерните, както и интердисциплинарните специалности. Те представляват няколко комбинации в една и такива все още няма в България. Други предпочитания са дизайна, който в родината ни е много оскъден. Например, няма дизайн на компютърни игри. Логистиката и науката също са желани, защото университетите в чужбина имат огромни средства за научни изследвания и проучвания.

Оказва се, че българите са силно заинтересовани и от хуманитарните специалности, както и в сферата на изкуството. ЕДЛАНТА са пращали не малко студенти по музика, актьорско майсторство, психология, комуникации.

Идеята на организацията няма нищо общо с емиграцията. Те работят с Американския университет в Благоевград, а в София правят изложба за историята на 30 българи учили в чужбина, които са се върнали у дома, за да положат познанията си в полза на обществото.

Магистърската степен също е сложен момент, защото тя трябва да следва няколко стъпки. Важно е магистратурата да е в същата сфера като бакалавъра. Трябва да имаш опит, дори работен, в сферата, както и идея на каква тема ще пишеш дипломна работа, още от ден I-ви. Разликата в чужбина е, че там се набляга на практичната част, а лекции почти липсват. Затова човек трябва да е подготвен, да има основа, на която да се облегне и да се справя сам с дадената тема. Магистратурата не е просто доучване на специалността, а проучвания, събиране на данни, среща с различни специалисти и студентски групи.

Може би най-трудната част за кандидатстващ извън граници е финансовата част. Заради това, всеки университет дава стипендии за отличен успех, а много от тях настаняват студентите в общежития и кампове. В Германия е позволена почасовата работа, а в останалите държави човек може да се хване и на пълен работен ден, ако това не пречи на обучението му.

По наблюдения на организацията много младежи са неориентирани и не знаят с какво искат да се занимават. Влияят се от мнението на родители, на приятели и познати, които са учили в чужбина. Точно затова се правят кариерни тестове, чрез които се разбира какво отговаря най-много на качествата и същността на човек.