Лазаровден бил специален за момите

Днес празнуват имен ден: Лазар, Лазара, Лазарин, Лазарина, Лазаринка и Лазо и Лазета

В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос, но като всичко в нашата история и този празник има друго народно значение. По българските обичаи той се свързва повече с порастването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момите.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката – домашните животни. " Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).  В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.