Катуница не е забравила и не е простила!

Имотите на Рашкови като рушащи се затвори, ръждясват и буренясват 3 години след войната в селото

Почитат Ангел и Павел с голямо събитие на 21 септември и шествия на 23 и 24

Катуница не е забравила и не е простила! Фамилията, почернила селото ни очевидно е не помни случилото се, на Рашкови въобще не им пука, а и затвора не ги учи. Но ние помним и ще продължава да ни пука. С такива настроения катунци се подготвят за третата годишнина от събитията в селото, които възпламениха държавата през септември 2011-та. Страстите там продължават да парят, тъй като споменът за двете момчета, загинали на една и съща улица никога няма да се разсея. Постоянно нещо ни дърпа в сърцата и душите. Почти всеки ден минаваме през паметника на двете момчета, говорим за тях, липсват ни. Май с времето се усилва. Както и чувството за несправедливост, за липса на правосъдие, за липса на правда, за липса на морал, за липса на държава. В крайна сметка нещата не са се променили кой знае колко- децата са мъртви и докато ние ходим по гробовете им, Рашкови карат скъпите си коли и се правят на императори в Пловдив, и ежедневно пристъпват правилата, замислен пред Под тепето бе Веселин Христов. Той разкри, че Катуница отново ще се поклони пред загубените два млади живота. Голямото събитие ще е на 21 септември, неделя, когато на стадиона в селото ще бъдат поканени всички, съпричастни с катунци в последните три години- много хора от цялата страна, сред които футболни привърженици и рокери. Предвидени са два футболни мача и демонстрация на карате клуба, в който играеше Ангел. Традиционните вече шествия „Няма да забравим, няма да простим” ще се организират на 23 и 24- дните, в които първо Ангел, а после Павел загубиха животите си. Събираме се не да мъстим, а да дадем знак, че помним, допълни Христов.

Като паметници на дерибейството и бунта, който то предизвика, стърчат днес в Катуница палатите на Рашкови. Докато Киро гледа света зад решетките на пловдивския арест след пореден сблъсък със закона, именията на фамилията му са се превърнали в малки рушащи се затвори, обградени от ръждива ограда. Само дето вътре няма лишени от свобода. Ясно личат черните овъглени петна от палежите, излелият се хорски гняв, беззаконието- няколко от постройките бяха съборени като нерегламентирани градежи преди повече от година.