Децата не искат да говорят

Увеличава се броя на противообществени прояви, извършени от малолетни и непълнолетни

Пловдивски ученици заявяват, че е изключително лесно да намериш наркотици около училищата

Стефка Георгиева

Ренета Венева, председател на Националния алианс за работа с доброволци, сподели доста тревожни данни относно развитието на децата и младежите в Южен централен район на страната ни, по-рано днес. Това се случи на регионалната среща за обмен на опит по детски политики, за заключението бе едно и то доста стряскащо. Политиките за деца и младежи не са на дневен ред за местните власти, а това твърдение е потвърдено не само от изведените данни за последните  няколко години, но и от фокусни групи, които са се провели в Пловдив, Пазарджик и Смолян, заяви г-жа Венева. На срещата присъстваха представители на местните власти и социални работници от Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково.

Тенденцията е една и тя е, че сме поели стремглаво надолу, бе една от констатациите след представянето на регионалния анализ за представяне на добрите практики. Такива безспорни не липсват, но статистиката продължава да бъде все така обезпокоителна. Всяко четвърто дете е роено от малолетна или непълнолетна майка, а по време на фокусната група в Пловдив, учениците в града под тепетата спокойно са заявили, че има проблем с наркотиците в града и забранените вещества с лекота могат да се намерят около самите учебни заведения. 

Най-голям проблем се оказва абдикацията на семейството от проблемите. Много родители нямат време или възможност да подадат ръка на своите деца за подкрепа, а когато детето се чувства неуверено, то проявите са неизбежни. Такива случаи са особено зачестили в Пазарджик, а всяко трето дете, което е нарушило закона, го прави отново.

Оказва се, че няма механизъм или институция, към която родителите да се обърнат в подобен момент на трудност. Често се налага педагозите в училищата да помагат на учениците в решаването на лични и семейни проблеми, но самите преподаватели не са подготвени за ситуации, в което демонстрира агресивно или апатично отношение. Много учители признават, че имат желание да присъства да подобен тип обучения и дори молят за това, но такива не се организира. 

Един от основните изводи от представянето на данните бе, че децата и подрастващите все по-рядко изявяват желание да изкажат мнение, тъй като смятат, че то няма да бъде прието. Подобно поведение би създало социално-психологически трудности в подраствате на самото дете, като бе предложено да се да гласност именно на децата. За да ги подкрепяме и за да вярват те, че мога да се справят трябва не просто да ги слушаме, а ду да взимаме предвид думите им и да уважаваме мнението, заяви един от присъстващите.