Тримата заедно правят серенада на музикалния педагог по повод рождения ден на учителката
Продължаваме темата за първия учебен ден за новата учебна година, който ще настъпи след броени часове. В предната ни публикация ви разказахме накратко за талантливата, 7-годишна цигуларка Марияна Димитрова Стоева. Срещнахме се с малката Мариянка, както и с баща и, а те от своя страна ни разказаха куп интересни истори.
Марияна бе в подготвителния клас по цигулка на Евгения Ночева в НУМТИ „Добрин Петков“, а утре ще прекрачи прага на училището като първокласничка. Обучението си започва когато е била едва на 4-годишна възраст, изявявайки желание да грабне инструмента заради сестра й, която също свири. В подготвителния клас на г-жа Ночева попада, след като баща й Димитър, започва да търси добър педагог за по-голямата си дъщеря – Екаерина. След един неуспешен опит, таткото и Евгения Ночева се срещат, а педагога от своя страна заявява, че няма време за губене и би се заела с детето единствено ако има сериозни намерения към обучението по цигулка.
Така се и случва. Няколко години по-късно, малката Марияна е записана отново при г-жа Ночева и обира едни от най-пресижните награди у нас и в чужбина, а именно: 7 Международен Конкурс за цигулари- Ниш-Сърбия април2015г. – Първа награда; Международен Конкурс „ Golden Key” април 2016 – Сребърен медал; Internet music competition 2016 – Първа награда; Международен конкурс – Перник април 2016 – Първа награда и награда за най-малък участник; Международен Конкурс „Охридски бисери“ Македония юни 2016 – Първа награда.
Малката музикантка разказа, че много се вълнува, когато излиза на сцената по време на конкурси и концерти, но най-хубавата част е получаването на наградата. Много ми харесва когато ни дават статуетки, медали или грамоти. Със сестра ми ги събираме в една витрина вкъщи и много се радваме, разказва детето. При един от конкурсите е грабната наградата за най-млад участник, а именно голяма плюшена играчка под формата на слон, която е била по-голяма от самата Мариянка. Тогава, на помощ дошъл неин съученик, който взел плюшения слон, метнал го през рамо и го изнесъл извън сцената.
Трогателна е историята на самото семейство Стоеви. По-голямата дъщеря – Екатерина, вижда цигулка по телевизията и пожелава да свири. Тогава родителите не се колебаят изобщо и снабдяват необходимия инструмент. Няколко години по-късно, Марияна поема по пътя на сестра си, който вече е отъпкан, а родителите имат опит. Първата цигулка, която и взехме за Екатерина, не беше неин, но след това поръчахме друга по интернет, за шок на педагозите, разказва бащата. Късмет или не, инструментът имал прекрасен звук.
Когато и двете дъщери на Димитър започнали да свирят, той също си купил цигулка. Аз съм спортист, нямах добър слух по онова време, а исках да им помагам, разказва той. Когато ходеха в клас, там учителите им настройваха цигулките, но в почивните дни нямаше кой, тъй като те бяха твърде малки все още. Така започнах да репетирам с тях, а в последствие това започна да ми носи удоволствие. Дори, веднъж, двете момичета, заедно с баща си, направили серенада на г-жа Ночева по повод рождения и ден, а изненадата организирали с помощта на съпругът на госпожата.
Марияна е участвала в майсторски класове при проф. Гинка Гичкова НМА Панчо Владигеров през април 2015 и проф. Стойка Миланова НМА Панчо Владигеров през юни тази година. Баща и, обаче, е силно притеснен относно промените, които предстоят в учебните планове. Децата нямат равен старт, споделя той пред екипа ни. Промените, които се коментират, ще разделят децата по един или друг начин и някои от тях ще изостанат не защото не са достатъчно добри, а защото няма да имат възможност за закупуването на инструмент или посещаването на майсторски клас.
Мнението на Димитър Стоянов не е само. То бива подкрепяно от десетки други родители, които се тревожат дали Министерството на образованието ще осигури качествено образование за децата, които са избрали за свое поприще изкуството.
Г-н Стоев, както и всички родители на деца, засегнати от новите учебни програми, очакват с тревога и нетърпение промените. Дали ще се оправдаят надеждите им за по-качествено професионално музикално образование, предстои да разберем.