Похабеният потенциал на две поколения

Аня Петрова

Хората вече не четат. Това не са наблюдения, а факти,  произлезли от такива. Обикалям по книжарници, заведения и зали, за да видя представянето на последното от пазара. Все по-малко хора засичам там. Все по-малко градове биват обхващани от същите тези събития, точно поради ниския интерес. Музикант къща не храни, художник също, че за писател да не говорим. Има ли смисъл да влагаш всичко от себе си, за да говориш на празните столове?
Книжарница Хеликон-център даде поле за изява на „Хрониките на Звеното”, последното творение на Андрей Велков и втора част на „Български психар”. Това е историята на един младеж, който  се опитва да функционира по правилния начин – да учи, да работи. Удря на камък, за това се обръща към тъмната страна на закона. С приятелите си създава схема с наркотици, след това превзема София, която в книгата носи звучното име Мордор. Последствията – превземат цялата държава. Всичко е създадено с много хумор и се показва историята на псведопрехода. Как нищо не се е оправило и как цяло поколение е било опропастено. В образите вътре може да намерите самия автор и негови приятели и познати. Разликата е, че тези герои са били създадени благодарение на въпроса „Какво би се случило ако…?” . Фонът е съсипването на България и какво би могло да бъде, защото книгите не са с по един тривиален край. Всяка завършва с един реалистичен, който е много мрачен. Един фантастичен, който е за майтап и един оптимистичен, който показва как би могла да се развие ситуацията в държавата, ако нещата се бяха развили хубаво.
Нищо не трепва в мен, аз съм си самодостатъчен, сподели Велков за Под Тепето. Половин час обикаляше из книжарницата, даже изсвири няколко ноти на пианото. Опита се да оправдае случилото се със средата на седмицата, работен ден, че и валяло, но както сам каза – дъждът не е киселинен, къдриците още ми седят. Той пише за похабения потенциал на неговото поколение, а аз виждам младите, които сами си прахосват своя. Видях едно ново поколение, което за дванадесет години в училище не прочете нито една книга. Не защото не им харесват, не заради инат към учителите – просто не им се чете. Видях и едно по-старо поколение, което отритва всяка нова книга излязла на пазара, защото не е класика. Все още носят една такава логика, че ако няма кръстена улица на теб, не ставаш за четене. Когато спечеля Нобелова награда за литература, ще дойдат,  подиграваше се на ситуацията самият  Велков.  Да, това трябва да се случи – да бъде ръкопляскан от чужденците, за да го оцени неговата родина.
Неволно Бредбъри пише бъдещето на света ни.  Очаквайте забавленията скоро да бъдат ритуално изгаряне на книги в средата на площад, кръстен на класик. Дните ще преминават пред  големия екран, животът ще се губи в еднообразието, а авторите ще четат своите книги на празните столове. Черни кожени седалки, които също са докарани на представлението не по своя воля, а на сила.