Заглъхналите пловдивски железопътни линии

Жп-линии извън употреба имат потенциал за възраждане или алтернативно ползване

Идеята за пловдивска градска железница отново се опитва да получи мястото в градските дебати. Специфичните параметри или възможности са част от обсъжданията за новия Общ устройствен план на Пловдив. Тук, обаче, ще оправим поглед не към бъдещето, а към миналото. За „заглъхналите“ железни пътища в и около града, някои от които още съществуват под антиутопична форма; други – само спомен в някои странни урбанистични форми.

Линиите около Пловдив са повече, макар и днес да сме свикнали най-вече с двете линии – от София, през Централна гара, гара Тракия до село Маноле; и другата – по бул. „Копривщица“ през гара Филипово и отново до Маноле с разклонение към Хисаря.

Една от тези „заглъхнали“ и вече напълно несъществуващи линии е разклонение на втората. Всъщност съвсем доскоро спомен за нея се пазеше на Брезовско шосе. Отклонението от гара Филипово се движеше по трасето на новия бул. „Северен“, като целта на тази линия бе да обслужва Пловдивския панаир. Тази линия днес вече изцяло не съществува.

Урбанистичен спомен от жп-линията през Смирненски

Също премахната и само спомен – но малко по-видим – е алтернативна линия, която свързва Смирненски с жп-линията по бул. „Копривщица“. Също до преди броени години тази линия преминаваше между жилищните сгради по съвсем тясна пролука.

Днес линиите са демонтирани и тази пролука е странна зона в урбанистичната структура на града – един дълъг пешеходен участък, който прерязва диагонално жк. Смирненски около бул. „Хаджи Димитър“.

Много по-назад във времето са премахнати линиите около т.нар. квартал „Ухото“. Там влаковете около Централна гара са „обръщали“, а във вътрешността на този голям завой е оформен въпросния квартал. Там е бил първият стадион на „Ботев“, днес на Спартак – стадион „Тодор Диев“. Улиците в квартала напомнят това „ухо“.

Преди 100 години на юг от стадиона е продължавала и друга жп-линия по трасето на днешния бул. „Македония“. Тя е служила за връзка на Калпакчиевата фабрика и енергоцентралата „Въча“, от която днес няма почти никакви останки. Самата жп-линия също е останала само като „отпечатък“ на картата по бул. „Македония“.

Най-любопитна е линията на юг от града. За повечето пловдивчани релсите, които делят центъра от Кючук Париж може да са най-южната железопътна артерия, но всъщност има следващи, още по-южни линии, които изграждат истинско „околовръстно“ от железен път около града.

Линията започва също от квартал „Смирненски“, приблизително около Математическата гимназия. Тя тръгва на юг и заобикаля целия град, оставяйки извън себе си единствено Коматево, Остромила и Беломорски.

Преди да пресече Коматевско шосе тя пресича подходящо кръстената улица „Софийска железопътна линия“. След това изчезва за няколко стотин метра, като се появява северно от Остромила. Оттам чак до Кукленско шосе тя върви непрекъсната.

Състоянието ѝ обаче – към днешна дата – не позволява никакво железопътно движение. На много места тя се пресича от малки черни пътища. Тук-таме е бетонирана.

В рамките на релсите има изхвърлени всякакви боклуци, а в големи участъци е изцяло обрасла с растителност.

На места между релсите дори са пораснали големи дървета. Въпреки вида си, линията може би има потенциал, тъй като преминава покрай някои от най-големите строежи и бурно развиващи се зони на града.

В източна посока тя достига до Кукленско шосе – това е същата линия, която се пресича, когато минавате покрай Митницата. След това железният път се свързва с линиите в посока Асеновградско шосе.

Под въпрос е дали тези линии могат да се върнат към живот. Дали могат да станат част от интегрираната мрежа на обществения транспорт. По тяхното трасе или редом до тях могат да се изградят и велоалеи.

Опциите за бъдещето им са много. Към момента обаче те са само романтични и изоставени части от едно забравено минало.

пловдивски жп линии
Exit mobile version