За кича в Природонаучния музей: Не всяка критика е лична нападка

Разочарованието от действията и реакциите от Природонаучния музей са големи, защото досега това бе една от добре развиващите се институции

Коментар от „Под тепето“ върху отговора от д-р Огнян Тодоров, директор на институцията, според който критиките за новата зала с изкуствени динозаври, може би са лични нападки и подронват престижа на институцията

Писмото на д-р Тодоров съдържа няколко противоречия. В него той едновременно защитава работата си и самостоятелния подход да създаде експозицията и критикува КАБ и САБ, че не са „направили труда“ да „проучат“ намеренията му.

Директорът на Природонаучния музей защити динозаврите: Ще разширим експозицията с птеродактил и още

КАБ и САБ: Домът на динозавъра е бутафория, напомняща селски панаир

Природонаучният музей и останалите публични институции би трябвало да представят публично работата си и да се вслушват в мненията на обществеността. Не би трябвало да се прави „проучване“, за да разбере човек дали дадена знакова за Пловдив сграда ще бъде профанизирана с гипсокартон, скриващ дърворезбата на оригиналната сграда или изкуствени материали, покриващи мрамора. Точно това е и една от критиките на архитектите – липсата на прозрачност в дейността на музея – за което д-р Тодоров неясно защо прехвърля топката към Община Пловдив в края на своето отворено писмо. Липсата на публичност, както и каквото и да е желание за комуникация, е един от основните проблеми в случая.

Вторият е едновременната защита, че моделите са в реални размери и самопризнанието, че трицератопсът не е в реален размер, а останалите са цитирам: „близки до минималният им реален размер“.Този опит за оправдание е подигравка с пловдивчани – очевидно е, че не става дума за реални размери, а близки до най-малките. Със същия успех можеше да се експонират и яйца на кокошки и да се опише, че те са близки до реалните яйца на динозаври. Пловдивската публика няма нужда от такива нелепи обяснения.

И като завършек: Контраатаката с обвинения спрямо архитектите, че можело да имат някакъв скрит подтекст и съжалителното описание, че директорът на музея е „обиден“ от критична забележка от специалисти е неуважително към цялостната градска среда. Всички се надяваме, че времената, в които „директорите“ са били безкритични тирани на институцията, която управляват, защото „имат човек“ са отдавна заминали в миналото. Обществото, в което живеем е публично, открито, демократично и диалогично – и в този смисъл всеки е подложен на постоянни критики, което е съвсем нормално. Не е нормално нежеланието да чуеш отсрещния. В случая д-р Тодоров няма причина да търси „под вола теле“ и да използва досегашните си успехи, за да замазва сегашния абсурден гаф с детските играчки-динозаври, по-подходящи за детския център в някой мол.

Между другото, тъкмо такива изглежда са основните клиенти на фирмата, към която любезно д-р Тодоров изпраща журналистите и архитектите в отвореното си писмо – най-накрая някаква публичност откъде са закупени тези бутафорни динозаври. Сравнението с Виенския музей е нелепо – там „изкуственият“ динозавър е представен в реален размер, редом до скелет, където всеки може да добие представа за връзката между двете неща. 50-сантиметрови трицератопси, вероятно, има в Диснилендовете.

А разочарованието от целия този фарс е по-голямо, тъй като публичното мнение за Природонаучния музей в Пловдив досега е безспорно. Именно цитираните от самия директор данни го показват – това е един от най-интересните, най-атрактивните и най-добре управлявани музеи в Пловдив. Пловдивчани не са слепи и виждат всичко това – чудесното развитие на отдела за астрономия и превъзходния планетариум, развитието в отдела за влечуги (където действително има бутафорни, но адекватно и естетично издържано представени, животни и природна среда), съживяването на институцията с множество събития, лекции и др. през последните години. Всичко това са факти, които никой не оспорва като развитие за годините, в които д-р Огнян Тодоров е директор.

Но това по никакъв начин не означава, че един гаф и подигравка с новата история на града – част от която е зала „Лотос“ – ще бъдат оправдани. Публично недоволството не идва само от архитектите. Както негласно голяма част от града, хора на изкуството и културата, на науката и образованието се впечатляваха от положителното развитие на Природонаучния музей, донесло награди и признание, сега същата тази голяма част от града е в потрес – това важи и за мненията на хора извън Пловдив, за които музеят бе модел, но конкретното решение за динозаврите – причина за учудване или направо присмех.

И управата на музея и лично д-р Тодоров трябва да приеме, че не става дума за скрит подтекст, а за безспорен гаф. Пловдив има три мола и още много детски центрове, в които с удоволствие ще приемат бутафорните динозаври и ще паснат перфектно до картонените модели на Спайдър мен и пластмасовите самолетчета. Природонаучният музей обаче заслужава повече, особено с оглед досегашното му развитие.