Ден 22 от карантината- заровете на боговете, Тери Пратчет и отсрещният блок

Стоя на прозореца и броя капките дъжд. Запитах се, дали боговете не си играят карти заедно. В „Света на Диска“ на Тери Пратчет, хвърлят зарове за нечия човешка съдба. Според една интерпретация на Буда пък, остават ни толкова дни карантина, колкото капки падат за 1 минута на квадратен метър. Ако бях индийски брамин, трябваше да се зарадвам, че са толкова малко.

Безцелното ми взиране в дъжда, се превърна в наблюдение на живота в отсрещния блок. Прозорците бяха тъмни или скрити с щори. Само един единствен прозорец светеше. Взрях се и…нищо не видях. Беше прекалено далеч. Наложи се спешно да взема назаем плажния бинокъл на покойния мъж на баба Стояна.

Зад разгърнатите пердета, видях девойка по пижама. Отиваше й. Беше прилепнала по рубенсовите и форми. Почувствах странна възбуда, която не бях усещал дори когато бях при Марчето миналата седмица. Тя танцуваше. Танцуваше около кухненския плот. Интереса ми значително нарасна. Само до обед, изброих приготвени палачинки, лимонов кекс и баница със спанак. Лигите ми вече течаха до полуда, на все така непривикналия ми на 3 седмичната диета от боб и леща. А изкушението продължи с гръцка мусака, тирамису и домашен хляб. Сетивата ми щяха за експлодират. Не стига че изглеждаше като принцеса от „1001 нощ“, ами и готвеше!

Тук трябва да има запознанство! Изприпках като планински козел до апартамента на Венци и заблъсках.” Венцииии, отваряй!”. „ Кажи бе брат”, прекъсна ми сета1 който миксирах на живо за една дискотека в Камерун- там живот си живеят, ни вирус, ни карантина. Даже обещаха ако им преведа 100 долара по мъниграм, да си отворят сметка, и да ми платят 1000, след като им правя сетове цяла седмица.

„ Бе стига глупости бе Венци”, скастрих го аз. „Коя е тая мацка отсреща, вход Г, ет.3?”

„ Ааа, Анастасия ли? Фейсбука й искаш, нали? Добре, но ще ми заемеш голфа, че другата седмица ще ходя до Първомай на агне”.

Направо му хвърлих ключовете и затичах обратно към вкъщи. Хвърлих едно око, само за да констатирам, че вече се приготвяше паста с морски дарове. Ееех, замечтах се отново. Пратих поканата за приятелство във Фейсбук и зачаках извънредното включване.