Как се отразява на Пловдив повишаването на температурите?

Пловдив не е сред световните градове, включени в споразумението на кметовете, свързано с промените в климата и намаляване на емисиите 

29 страни от България са членове на световното споразумение на кметовете, свързано с предприемане на мерки срещу промените в климата, но Пловдив не е сред тях, въпреки че, според специалистите определят града като топлинен остров. Това стана ясно от участието на урбаниста д-р Ангел Буров в БНТ Подкаст “Къде живеем?” с Камен Коларов от студиото на БНТ в Пловдив.

“Много от градовете по света вече са членове на т. нар. Споразумение на кметовете, в което поемат ангажимент да намаляват емисии и същевременно да се адаптират към климатичните изменения. Това са двете страни на една и също монета. В България има не малко градове – 29 доколкото си спомням, членове на споразумението, големите градове – София Бургас мисля, че Варна са членове, но Пловдив не е. В тези градове има планове за действие още от 2013-2014 година и те сами са поели ангажимент”, обясни д-р Буров.  

Екстремните горещините в градския топлинен остров увеличават случаите на агресия сред хората  

Температурите в градските топлинни острови, като Пловдив, особено съчетани с екстремно поведение на климата, влияят негативно на нервната система и към поведението и зачестяват случаите на агресия. Това обясни урбанистът д-р Ангел Буров. С екстремно високите температури той обясни, донякъде, и зачестилите през последните дни случаи на агресия и на убийства у нас.

“Има изследвания по темата – и поотделно, и комплексно, според които топлинните острови, прекомерната топлина влияят много върху сърдечно съдовите заболявания и на хора, които вече имат такива. Влияят много върху хората, които имат наднормено тегло, диабет и така нататък, а те са свързани по някакъв начин – не изрично. Също така има влияния, които са към нервната система и към поведението”, каза д-р Буров.

Според него, заради това хората, които живеят в градовете са по-нервни.

“По-нервни са! Има много повече изблици, включително чисто поведенчески има. Зачестяване на случаите на агресия, включително на нападения срещу личността поради битови причини. Прави впечатление последните седмици, колко много убийства има в градовете и това до някаква степен се дължи сигурно и на – не мога на сто процента да твърдя, но на едно такова екстремно, агресивно поведение и на екстремната топлина, особено когато тя е в продължителен период от време. Нямаме такива способности за рекреация и за отдих, които да помогнат да тушираме напрежението”, заяви урбанистът с уточнението, че това не оправдава подобни постъпки.  

Фактори за топлинен остров и мерки за намаляване на ефекта от него и от климатичните промени 

Според д-р Ангел Буров, градовете изпитват все по-голямо повишаване на температурите в тях, заради ефекта на топлинния остров и екстремните горещини. Фактори като застрояване, високите сгради – над 5 етажа, настилките, асфалта, бетона, двигателите с вътрешно горене, климатиците, които акумулират много топлина и след това я отдават, също засилват ефекта от климатичните промени и от топлинния остров. Експертът констатира, че екстремният климат в Пловдив и непредприемането на мерки оказва влияние и на зеленината.

“Тъй като аз не живея в Пловдив и идвайки насам ми направи впечатление, колко много чинари и някои други дървета покрай пътищата бяха със суховършия. Предните години не съм забелязал да има толкова много такива дървета. Дори имаше цели групи дървета. Това се дължи на екстремните топлини и сушата, включително на стреса за растението, особено след такъв продължителен период на валежи, какъвто имахме в началото на лятото – края на пролетта и началото на лятото, когато те някак си се настройват към един по благоприятен климат – влажен и хладен, и изведнъж идва много сериозна жега и суша, и това нещо неминуемо рефлектира върху тяхното състояние”, обясни урбанистът.  

Според него мерките, които могат да бъдат предприети за адаптиране към климатичните промени и намаляване на ефекта от градския топлинен остров са: повече зеленина – дори на покриви и балкони, ограничаване на настилки, цветове на сгради, повърхности, които акумулират топлина и след това я отдават.  

Общинските администрации нямат капацитетпризив към бъдещите кметове и общински съветници 

Общинските администрации нямат капацитет да планират градоустройствени решения, свързани с намаляване на ефекта от климатичните промени и адаптиране на градове като Пловдив – наричани градски топлинни острови. Частната сфера също не е подготвена, защото иновативните проектанти са малко. Най-подготвена е академичната сфера. Местната власт, частната сфера и академичната общност трябва да се срещнат.  

На бъдещите кандидати за кметове и общински съветници д-р Буров препоръча да се опитат да повишат капацитета си и да търсят експертни решения по отношение на градоустройствените и климатичните проблеми, и да се вслушват в тях.

“Очаквам от тях (кандидатите за кметове) да повишат своя капацитет – политическите партии и тези, които влизат в политиката, защото много често има парашутисти, които са много не наясно с нещата, а пък и тези, които са по-обиграни – те са обиграни политически, но не и технически и административно толкова. От друга страна – ангажимент да има по-добра връзка с нужното знание, експертизата. От трета страна – по-адекватна връзка с гражданите от гледна точка на това, което те могат да дадат като самооценка на своето състояние и на качеството на средата, в която живеят”, препоръча експертът.

“Във взимането на решения трябва да се включат академичната общност, експертите и гражданите. По един много строен начин, в който има много ясна програма за изследвания – приложни, през които да се стигне до взимането на решенията,  защото градската политика е точно това – развойна дейност и трябва, ако вярваме в науката, да стъпи на научна основа”, каза д-р Ангел Буров.  

Exit mobile version