Ирина Атанасова: Проучването на нагласите по темата психично здраве ще даде поле за дискусия и промени

Платформата  „Кожа-чувствам се добре“ инициира национално представително проучване

Все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве

Психичното здраве не е тема табу само в България

Няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора у нас

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. Платформата е регистрирана като НПО и инициира Национално представително изследване за психично здраве. За тази цел са нужни 4 000 лева, като всеки, който иска да научи повече за кампанията и да дари може да го направи като последва този ЛИНК. Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат вярванията, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. Камапанията по събиране на средства приключва на 28 юни.

С Ирина Атанасова разговаряме за темата психично здраве и кампанията, която ще изследва нагласите у нас.

Вече 3 години (ако не бъркам) съществува платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. Нека да напомним за идеята и да ни кажете как се развива тя?
„Кожа“ стартира официално на 1 октомври 2017 г. с пари, събрани в една червена кофа на купон за рождения ми ден 4 месеца по-рано. Започна като платформа, на която качвах интервюта с популярни хора, с които си говорим за психично здраве по тъч линията – как се справяш с неуспехите и трудностите, как се е развивало самочувствието ти, каква е връзката ти с емоциите и пр.  Миналата година регистрирахме платформата като неправителствена организация. В момента на сайта има търсачка с информация за психолози и терапевти, блог секция, илюстрирани материали, видео интервюта и още. С помощта на партньори фондацията организира събития, тренинги, обучение, психично-здравни услуги за корпорации и бизнеси. „Кожа“ е и първият и единствен пълноправен член на базираната в Брюксел органиация Психично здраве Европа, която изготвя препоръки за политики, свързани с психичното здраве.

Кои са хората, които стоят зад платформата?
На този етап “Кожа” функционира изцяло на доброволчески начала. Имаме малък постоянен екип – Веско Николов – нашият фотограф; Пламен Синигерски, на когото дължим сайта, Василена Гръбчева, която помага с комуникациите; Белослава, която модерира събитията ни и води интервютата. Но към екипът ни постоянно се присъединяват хора, някои за по един проект, други за по-дълго, трети само с идеи. Много съм щастлива, че каузата намира толкова широк отзвук.

Защо решихте да се занимавате с тази сложна все още за България тема?
Аз имам така наречения преживелищен опит с тревожно разстройство и депресия. Преди 15 години, в транзитния период между гимназия и университет, имах поредица от панически атаки и на мен, и семейството ми отне дълго време да разберем какво се случва. Незнанието беше трудната част, въпреки че тревожните разстройства са сравнително елементарни за диагностициране. В последствие преминах през лична и групова терапия, завърших Психология в Лондон, там работих с националната здравна система (NHS)  и национални НПО-та за психично здраве.

По времето, когато се борех с паническите атаки, инфомацията за това състояние онлайн на български език се изчерпваше с леене на куршум. За мен беше важно да има поне един сайт, който да говори за психично здраве.

У нас говоренето за психично здраве се изчерпва с говорене за психичната болест – тежка, неглижиирана, неразбрана. Темата е задушена от тежка стигма, страх и непознаване. А това означава, че много хора дори не знаят какво се случва с тях, не знаят към кого да се обърнат за помощ, не знаят какви симптоми да търсят, не знаят, че може и да не се чувстват така, както се чувстват.

А няма здраве без психичното здраве. Психичното здраве е основополагащо както за развитието на индивида, така и за просперитета на общността. Неслучайно Финландия фокусира европредседателството си върху икономика на благосъстоянието, обръщайки внимание на тясната връзка между продуктивността и физическото и психично благоденствие.

За съжаление, у нас липсват елементарни, базисни системи и процеси за психично-здравна грижа. Затова, най-малкото, което можем да направим, е да започнем оттам – да говорим за психично здраве, да разберем, че можем да си помогнем и сами, а после да осъзнаем, че е хубаво да помагаме и на тези, които в момента страдат.

Инициирате национално представително изследване за психично здраве у нас – каква е целта му и как ще го обезпечите със средства?
С това изследване искаме да разберем как се мисли за психичното здраве у нас – какво знаят хората, какви са представите им, свързани с темата за психичното здраве; какви са съществуващите митове, предубеждения, страхове. Това ще ни помогне да насочим усилията си към разбиване на тези митове и успокояване на страховете; ще даде основание за последващи проучвания, за информационни кампании, за обществена дискусия. Личната ми мотивация за иницииране на такова проучване е да генерираме достатъчно обществен интерес, за да започнем конкретна работа в посока подобряване на грижата за психичното здраве.

Разбира се, проучване от подобен мащаб е сериозна инвестиция, която “Кожа” не може да покрие, затова разчитаме на дарителство от хора като вас и мен, както и на компании – за спонсорство.

Бихте ли посочили какви промени е нужно да се случат у нас по отношение политиките за психично здраве, ако въобще може да се каже, че в България има такива, разбира се?
У нас съществуващите амортизирани политики, касаещи грижата за психичното здраве, са огледало на начина, по който говорим за психичното здраве – като за болест, т.е.  те не са мотивирани от това,  че трябва да се погрижим предварително, а от това да реагираме кризисно, когато вече има проблем. Тези съществуващи политики не покриват психотерапията и услугите в общността като част от клиничната пътека, но покриват психиатричен преглед и стационар, което автоматично казва, че психично здраве е равно на болест и съответно на психиатричен преглед. С това се изчерпва грижата за психичното здраве. В същото време местата, където уж трябва да ни “излекуват”, са “нечовешки и унизителни”, както констатира доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа.

Световната тендецията в  политиките, касаещи психичното здраве, е те да бъдат изготвени съобразно правата на човека; в сферата на грижата за хората с психични заболявания, усилията са в посока на това, те да са максимално самостоятелни и да участват активно в процесите на възстановяване и превенция.  У нас няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора. Липсва квалифициран персонал, материалата базата е мизерна и изолирана от населини места, няма услуги в общността.

На този фон  все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве (текстовете, за която са предадени в МЗ преди вече почти година) и причините за това се коренят главо в мудна и незаинтересована администрация. Цялостното отношение към психично-здравната грижа от политическа гледна точко прекрасно пролича в пренебрежителното изказване на проф. Кантарджиев относно важността на психичното здраве в условията на социално дистанциране – “тези, които сега твърдят, че хората трябва да лекуват психиката си, са същите, които не са си пиели хапчетата по време на пандемията“.

Какво ви радва най-много от до сега постигнатото чрез платформата за психично здраве „Кожа-чувствам се добре“ и за какво мечтаете занапред?
В началото на годината с нас се свързаха група пловдивски ученици, които пожелаха да организираме заедно семинар на тема психично здраве. Събитието събра над 50 участника в гимназиална възраст. Това беше чудесен начин да потушим съмненията дали всички усилия и време, инвестирани в Кожа имат смисъл.

Психичното здраве не е тема табу само в България. Дори в страните с най-развитите  социални системи винаги има какво още да се каже.  Но у нас никога нищо не е било казвано. Мечтая да намерим начин да продължим работата си и да я направим устойчива и разширяваща се. Защото е важно да говорим.