Супер Марио по тротоарите на Пловдив

Пешеходците като сървайвъри в пируети между плаващи плочки и падащи мазилки след снега

Стефка Георгиева

В началото на март стана коледно… По празниците може и да нямахме снежец, но пък му се порадвахме в навечерието на Първа пролет. И тъкмо някои от нас се зарадваха на снежната покривка, а други пък негодуваха от метеорологичните условия, изгря слънце. Заедно с неговите лъчи потекоха и реките по пловдивските улици, които на места надминават по пълноводие дори Марица. Пловдивчани – изваждайте надуваемите лодки – сега е моментът! Март е, слънчево е, с чудесни изгледи да поплуваме на Централния площад.

Сега сериозно. Кишата и локвите не са единствените капани по пловдивските улици. Освен невнимателните шофьори, които с удоволствие биха ви окъпали с кална вода, дебнат малки коварни заплахи из централните улици и тротоари, а именно плаващите плочки. Всъщност, пловдивският пешеходец е като Супер Марио или герой от Сървайвър. Цяло чудо е ако се достигне от точка А до точка Б със сухи обувки и чисти крачоли. И без сериозни травми, разбира се. Тези малки циментови пана, наредени край бордюрите, се движат повече от кубчета на тетрис. Какво се случва с тротоарите и нормално ли е да подскачаме по улиците като състезатели по фигурно пързаляне? Двоен аксел, троен тулуп, пируети – всичко необходимо, за да избегнем „плаващите пясъци под краката си“ и да се приберем вкъщи сухи до колкото можем.

Всъщност това движение на тротоарната настилка е мръсно, а и опасно не само през зимния сезон. Има десетки случаи на изкълчени глезени и други сериозни травми, дължащи се на нерешения проблем. Неприемливо е тротоарите по централни улици като Капитан Райчо, Отец Паисий или Иван Вазов да са в подобно окаяно състояние. А  опасност дебне и над главите ни, особено по Отец Паисий и Иван Вазов. По тях има и занемарени сгради, които заплашително оглеждат минаващите по тях хора. Клетият пешеходец освен да гледа в краката си трябва да се пази от падаща мазилка, стърчащи железа и парапети, оголени тухли.

Повече от чудесно е, че центърът ни е изцяло ремонтиран, но какво се случва с останалата част от града? Вярно е, че в днешно време физическата активност на хората е силно занижена, но нужно ли е да „тренираме“ по пътя към вкъщи, докато се опитваме да избегнем петата и седма плочки, след кръстовището, от ляво на голямото дърво, защото могат да се обърнат. А резултатите от това са два – качествено окалване или изкълчен глезен.

Нещо куца по ул. Капитан Райчо! Дано не е човек!