Текст: Любомир Минчев
Карикатура: Биляна Янкова
Хората на Бареков съобщиха една живителна новина – лидерът им няма да играе за кмет на Пловдив. Приказките му били зле интерпретирани от гадни медии, които мачкали всичко по пътя си, само като чуят името му и Цензурата му. Кметската заигравка била просто един фойерверк – да пробва шубе ли ги е гаргите. И тъй като гаргите изобщо не трепнали, дори се подхилквали, Бареков решил да се окопае окончателно в брюкселската си бърлога.
Сега обаче на дневен ред е да се спаси държавната субсидия на партията, а не да се става кмет на Пловдив. Без субсидията тази политическа пирамида – ББЦ, е рухнала под тежестта на арогантността , глупостта и пустословието си. Но това е идеален шанс Пловдив отчасти да измие срама от фасона си, доста смачкан от напъните на Бареков да бъде политик. Всички носим този срам и дружно можем да го отмием на изборите през октомври. И не се иска никакъв кураж за това – просто аплодираме решението Бареков да бъде скрит и опазен от любовта на съгражданите си.
Мъдро решение. Защото, представете си, този политически цирей цъфне в разгара на предизборната кампания, и то като кандидат за кмет. Ние ли пак да му берем срама? Защо? Според социолозите, и не само според онези, които Бареков не харесва, той и партията му са се сурнали по стълбите с такава енергия, че едва събират един процент. А целта на изборите не е да се прави изкуствено дишане на изчезващи политически видове.
И сега господин Бареков ни убеждава, че не е ГМО. Така Христо Стоичков убеждавал режисьора Максим Генчев да вземе за ролята на Левски не друг, а Иван Иванов. И да се напикаем от смях, няма да се отървем от въпроса на Бареков към социолизите защо му дават само един процент , при положение, че той е единственият защитник на онеправданите в тази държава и единствен достоен за водач на нацията.
Ние сме големи тъпанари, че не разбираме подобни послания и дори се гаврим с тях. Това е имал предвид Бареков, когато твърди, че главата му е занесена на тепсия в един гараж в Банкя. И тъй като този гараж е много по-важен за държавата от Бареков , приемам акта с тепсията за политическа откровеност – хора, сбъркахме с този идиот!
И този натурален олигархичен продукт сега си иска държавната субсидия, тъй като олигарсите са хора и също бъркат. И когато ти поднесат главата на тепсия, спасението е само в държавната ясла. Това е битката сега – ако трябва и в Страсбург, казва политикът, който страстно бранеше народа от посегателството на партиите, живеели на негов гръб.
Така се сгромолясват пирамидите. Но ако главата на пирамидалния шеф е в тепсията, а народът с неистови напъни е събрал един процент от любовта си, болката не е толкова силна.Няма дори никаква болка. Остава обаче усещането, че зад ъгъла винаги дебнат подобни типове. Ако ги разпознаете, обадете във вашата избирателна секция. Или просто вие изтичайте дотам.